Мануел Росалес, основен опозиционен лидер, победен кандидат за президент на изборите през декември 2006 г. и понастоящем кмет на град Маракайбо, привлече вниманието на венецуелските съдебни власти. Той е заподозрян в корупция и неоснователно забогатяване по време на мандата си като губернатор на щата Сулия между 2002 и 2004 г. В потвърждение на подозрението срещу него, вместо да се яви в съда и да докаже невинността си, Росалес предпочете да избяга, като същевременно обвини президента Чавес в постановил задържането му под стража.1
Прокурорът на Боливарската република Венецуела Катюска Плаза подчерта, че Росалес не е успял да обоснове произхода на средствата, които значително са увеличили стойността на личното му наследство. Росалес, ако бъде признат за виновен, рискува да получи между 3 и 10 години затвор. Разпитан по въпроса от американската информационна агенция Associated Press, адвокатът на Росалес, Алваро Кастило, не пожела да даде повече подробности.2
Росалес, чийто процес беше преместен в Каракас (тъй като се беше срещнал с четирима съдии от щата Зулия), е заподозрян, наред с другото, че е дарил на роднини и приятели повече от 300 превозни средства, които са принадлежали на държавата; стартиране на бизнес в Маями, чиито активи надхвърлят 11 милиона щатски долара; и вземане на подкупи от германското предприятие Сименс за изграждането на метрото Маракайбо. Споменатата мултинационална корпорация призна, че е платила определени суми, за да получи договора, без обаче да споменава име.3
Омар Барбоза, президент на политическата партия Un Nuevo Tiempo към която принадлежи Росалес, потвърди бягството на кмета на Маракайбо и обвини боливарското правителство, че възнамерява да елиминира политически противник. Въпреки това той пропусна да спомене, че съдебното производство срещу Rosales през 2009 г. всъщност не е нищо друго освен следствие от предварително производство, образувано преди пет години през септември 2004 г.4
Силия Флорес, президент на Националното събрание (Asamblea Nacional), отхвърли обвиненията, направени от Барбоза: „Той [Розалес] извърши редица престъпления, които не са от политическо естество; те са корупционни действия, престъпления на неоснователно обогатяване“. Тя добави, че Росалес, освен че е избягал от личните си отговорности спрямо венецуелския закон, вече е отменил отговорностите си като кмет на град Маракайбо.5
Министърът на информацията Джеси Чакон потвърди, че доказателствата срещу Росалес са достатъчно много, за да го изправят пред съдията: „Предоставени са редица елементи на престъпление, които са включени в досие; за домове, ранчо и молове, които са регистрирани под неговото име и под името на роднините му не е в обвиненията срещу него, а в това, че се очаква да се защитава“. Chacón отхвърли намеренията за политизиране на това, което е въпрос на корупция: „Въпросът е дали съществуват или не косвени доказателства, достатъчни за започване на производство, а в случая с Rosales знаем, че те наистина съществуват“.6
Чакон призна, че не е изненадан от поведението на опозицията: „[Опозицията] винаги се е държала така. Същото можеше да се наблюдава по повод държавния преврат от 11 април 2002 г. На 12 април всички те се появиха в медиите, като казаха, че всички са участвали в преврата, но на 14-ти никой не проговори – „тук не е имало държавен преврат““ – добави той със саркастичен тон, имайки предвид отказа на контролирания от опозицията Върховен съд по това време да признае факта за насилствен преврат, организиран от пучиста Педро Кармона Естанга.7
Всъщност Мануел Росалес участва активно в държавния преврат през април 2002 г. срещу президента Уго Чавес. Той подписва указа, с който се разпускат всички институции в страната. След това Върховният съд го оневинява с присъда, която предизвика възмущението на венецуелското общество. На 3 април 2009 г. венецуелските съдебни власти осъдиха трима комисари и шестима полицаи, отговорни за убийството на демонстранти през април 2002 г. Това беше първата присъда на отговорните за престъпления, извършени по време на преврата.8
Росалес трябва да се яви в съда – най-късно на 20 април 2009 г., за да отговори на 26-те обвинения срещу него. В противен случай той ще бъде смятан за беглец от правосъдието.9 Той временно е напуснал кметските си задължения за срок от 90 дни.10 Според някои информации се твърди, че е в Колумбия.11
Обвинението, представено от адвокатите на Росалес пред Междуамериканската комисия по правата на човека (Comisión Interamericana de Derechos Humanos), не беше прието от тях – пример, който илюстрира тяхното несъгласие с намерението му да политизира това, което е просто въпрос на обичайно престъпление.12
Превантивно лишаване от свобода за Раул Исаяс Бадуел
На 1 април 2009 г. военното разузнаване арестува бившия министър на отбраната Раул Исаяс Бадуел и пенсиониран генерал и яростен клеветник на Уго Чавес. Той е заподозрян в "преобразуване на средства за собствена употреба" от въоръжените сили, общо над 14.5 милиона щатски долара, по време на неговия министерски мандат. Генерал Ернесто Седеньо, главен военен прокурор, посочи, че има „достатъчно елементи за присъда“ за съдене на Бадуел.13
Подобно на Розалес, генерал Бадуел, вместо да отговори на обвиненията, нападна Уго Чавес, когото обвини, че е отговорен за задържането му.14 В действителност Бадуел е бил призован да се яви в съда пет пъти, но не е отговорил на нито едно от цитатите. Седеньо подчерта, че това е причината за ареста му.15 Чавес от своя страна категорично отхвърли обвиненията на опозицията.16 Обвиненията на Росалес и Бадуел срещу президента не са много убедителни по една проста причина: венецуелските съдебни власти също издадоха заповед за ареста на Карлос Хименес, бивш губернатор, който е политически обвързан с президента и който беше отстранен от длъжност през юни 2008 г., поради проблем с корупция.17
Призивът на венецуелската опозиция за държавен преврат
Венецуелската опозиция избра дестабилизация. Те отправиха призив за "демократична съпротива" в лицето на административните, икономическите и социалните реформи на боливарското правителство. Всъщност Народното събрание реши да повери управлението на пристанищата, летищата и магистралите на централното правителство, за да противодейства на отцепническите планове на някои губернатори.18
Кметът на столицата Каракас Антонио Ледесма отправи призив за държавен преврат: „Призовавам Националните въоръжени сили да имат предвид концепцията за неподчинение“. Той обяви създаването на a "национален фронт" срещу Уго Чавес.19 Той твърди, че боливарският лидер е а "велик кошмар" за венецуелците. Той обаче не се снизходи да обясни защо електоратът избра да гласува в полза на този „велик кошмар“ четиринадесет пъти от общо петнадесет избори от 1998 г., когато Чавес беше избран за първи път.20
Венецуелската опозиция играе опасна роля, тъй като отказва да признае както суверенната воля на венецуелския народ, така и авторитета на Уго Чавес. Без съмнение той е президентът, който се радва на най-забележителната демократична легитимност в историята на Венецуела и Латинска Америка. Като става жертва на веригите на миналото и се поддава на изкушението за преврат, опозицията се явява в очите на света като основната пречка пред демокрацията.
бележки
1Ел Нуево Хералд, «Fiscalía ordena aresto de alcalde y líder opositor», 20 март 2009 г.; Фабиола Санчес, „Acciones contra opositores elevan tensiones en Venezuela“, Асошиейтед прес, 20 март 2009 г.
2 Фабиола Санчес, „Венецуелският прокурор призовава за арест на опозиционен лидер по обвинение в корупция“, Асошиейтед прес, 19 март 2009 г.
3 Касто Окандо, „La corrupción chavista no se investiga“, Ел Нуево Хералд, 21 март 2009 г.; Фабиола Санчес, „Ordenan trasladar a Caracas el juicio al líder opositor Manuel Rosales“, Асошиейтед прес, 25 март 2009 г.
4EFE, «Rosales en lugar 'seguro', pero el gobierno insiste en que huyó», 1 април 2009 г.
5Agencia Bolivariana de Noticias, «CNE podría aplicar abandono de cargo a Manuel Rosales», 31 март 2009 г.
6Agencia Bolivariana de Noticias, «Si Rosales está en Venezuela debe dar la cara ante la justicia», 31 март 2009 г.
7пак там.
8Agencia Bolivariana de Noticias, «Carlos Escarrá ratificó que Rosales no está en el país y evade justicia venezolana», 6 април 2009 г.; Фабиола Санчес, „Condenan entre 17 y 30 años a policías por muertes de manifestantes“, Асошиейтед прес, 3 април 2009 г.
9EFE, «Rosales deberá comparecer ante la justicia el 20 de april», 1 април 2009 г.
10Асошиейтед прес, «Alcalde venezolano opositor se separa del cargo por processo», 3 април 2009 г.
11Agencia Bolivariana de Noticias, «Carlos Escarrá ratificó que Rosales no está en el país y evade justicia venezolana», оп.цит.
12Agencia Bolivariana de Noticias, «Cancillería aclara que CIDH no admitió denuncia de Manuel Rosales», 3 април 2009 г.
13 Хорхе Руеда, «Detienen a ex ministro de Defensa en Venezuela», Associated Press, 2 април 2009 г.
14Асошиейтед прес, «Ex ministro responsabiliza a Chávez de su detención», 3 април 2009 г.
15Agencia Bolivariana de Noticias, «Privación preventiva de libertad de Baduel garantiza la investigación», 3 април 2009 г.
16 Фабиола Санчес, „Бившият министър на отбраната обвинява Чавес за задържането“, Асошиейтед прес, 3 април 2009 г.
17EFE, «Ordenan aresto de ex gobernador afín a Chávez», 5 април 2009 г.
18Agence France Presse, «Oposición venezolana declara resistencia democrática a gobierno de Chávez», 25 март 2009 г.
19EFE, «Ledezma llama a militares a no respaldar a Chávez», 28 март 2009 г.
20EFE, «El frente antichavista 'no es una aventura'», 31 март 2009 г.
Преведено от Iris Buehler и преработено от Les Blough
Салим Ламрани е професор в Парижкия университет Декарт и Парижкия университет Марн-ла-Вале и френски журналист, специалист по отношенията между Куба и САЩ. Той току-що публикува Двоен морал. Куба, la Union Europea y los derechos humanos[Двойни стандарти. Куба, Европейският съюз и правата на човека]; (Hondarribia: Editorial Hiru, 2008).
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ