Либералите, които са идеализирали Обама, не искат да вярват, че техният президент е способен на бичи поведение спрямо Латинска Америка. Казват, че Буш е олицетворение на арогантния империализъм в американски стил, а не новият жител на 1600 Pennsylvania Avenue. Неотдавнашните събития в Централна Америка обаче ни принуждават да погледнем на администрацията на Обама в нова отрезвяваща светлина. Въпреки че не е ясно дали Обама е имал предварително предупреждение за предстоящ военен преврат в Хондурас, Белият дом не е излязъл неопетнен от аферата Селая.
През декември 2008 г., дори преди встъпването си в длъжност, Обама получи гневно писмо от президента на Хондурас Мануел Селая, изискващо край на арогантните и интервенционистки американски посланици в Тегусигалпа. Само осем месеца по-рано американският посланик Уго Лоренс се нахвърли срещу правителството, като направи подстрекателни забележки. По време на пресконференция дипломатът заяви, че ходът на Селая да пренапише конституцията е „въпрос на Хондурас и е деликатен въпрос да се коментира като чуждестранен дипломат“. Но след това, като си противоречи и се вмъква в нестабилната политическа среда, Лоренс отбелязва, че „човек не може да наруши конституцията, за да създаде конституция, защото ако нямате конституция, цари законът на джунглата“.
Ако Обама беше сериозен за възстановяването на моралното доверие на САЩ в световен мащаб, той можеше да почисти къщата, като отстрани назначените от Буш лица като Лоренс. Емигрант от Куба на Кастро, Лоренс работи като помощник ковчежник в Chase Manhattan Bank, преди да влезе във външната служба. Като заместник-директор на Службата за икономическа политика и координация на срещите на високо равнище в Държавния департамент по времето на Клинтън, той изигра важна роля в оглавяването на корпоративно благоприятната зона за свободна търговия на Америка или FTAA. Но най-вече през годините на управлението на Буш Лоренс се отличи, като беше директор по въпросите на Андите в Съвета за национална сигурност. В NSC Лоренс беше най-важният съветник на Буш и Кондолиза Райс по въпроси, отнасящи се до Колумбия, Венецуела, Боливия, Перу и Еквадор.
Докато ходът на Селая да пренапише конституцията на Хондурас антагонизира Лоренс, той също възпламени местния бизнес елит и без съмнение външнополитическия естаблишмънт на САЩ. Може би тези групи се страхуваха от хондураско повторение на южноамериканския „Розов прилив“: в целия регион леви лидери от Уго Чавес до Рафаел Кореа мобилизираха гражданското общество в опит да пренапишат конституциите на съответните си нации.
Конституцията на Чавес от 1999 г. предвижда някои от най-изчерпателните разпоредби за правата на човека от всяка конституция в света, като същевременно включва специална защита на жените, местното население и околната среда. Освен това конституцията позволява широко участие на гражданите в националния живот. В преамбюла се посочва, че една от целите на Конституцията е да се установи демокрация на участието, постигната чрез избрани представители, народни гласове чрез референдум и, може би най-важното, народна мобилизация. Във Венецуела конституцията на Чавес помогна за укрепването на съюза му с традиционно маргинализираните слоеве от населението.
В Еквадор традиционните политически партии и богатите елити определиха Кореа като "диктатор", след като президентът призова за изготвянето на нова конституция. В крайна сметка обаче голямо мнозинство от гласоподавателите одобриха новата конституция от 2008 г., която предвижда безплатно всеобщо здравеопазване, всеобщо право на вода и забрана за нейната приватизация и преразпределение на големи неизползвани земи. Още по-драматично, конституцията обявява, че Еквадор е „пацифистка държава“ и забранява чуждите военни бази на еквадорска земя.
Както обяснявам в скорошната си книга Revolution! Южна Америка и възходът на новата левица (Palgrave, 2008), напоследък съществува мощен съюз между левите латино настроени лидери от една страна и динамичните социални движения от друга. В Еквадор основната местна федерация подкрепи новата конституция, както и организираният труд. Действително ходът на Кореа да изготви нова конституция може да помогне за установяването на по-тесни връзки между президента и прогресивните социални сили, както е във Венецуела на Чавес.
В медиите хаосът в Хондурас беше представен като борба за президентска власт и ограничения на мандата. Но докато всяка нова конституция можеше да удължи ограниченията на президентския мандат, подобна реформа можеше да доведе и до нови прогресивни изменения на закона и по-нататъшна радикализация на място. През последните години Хондурас стана свидетел на появата на оживена социална и политическа сцена, включваща работници, гарифуна (афро-хондураци) и индианци. Ако Селая беше успял да прокара конституционната си реформа, той щеше да може да мобилизира такива групи.
Каква е връзката между интересите на САЩ и конституционната реформа? Ако имате някакви съмнения относно истинските намерения на Вашингтон в Хондурас, помислете за следния доклад на АП от 8 юли относно дипломатическите преговори между режима на преврата и сваления президент Селая: „Клинтън не би обсъдила спецификата на процеса на посредничество, който тя каза, че ще започне скоро, но високопоставен американски служител каза, че една от възможностите, които се разглеждат, е да се постигне компромис, според който на Селая ще бъде позволено да се върне и да изкара оставащите си шест месеца на поста с ограничени правомощия [курсив добавен]. В замяна Селая би обещал да се откаже от стремежите си за конституционна промяна.
Тогавашният Държавен департамент под ръководството на Хилъри Клинтън, съюзник по дух на фигури от стария естаблишмънт на Буш, се стреми да прекрати конституционната реформа в Хондурас – реформа, която може да доведе до мобилизация на народа, както видяхме в Еквадор и Венецуела. Междувременно Обама осъди преврата, но неуспехът му да овладее нито Лоренс, нито Клинтън предполага, че той също вярва, че предложението на Селая за конституционна реформа е опасно и трябва да бъде спряно.
Николас Козлоф е автор на Уго Чавес: Петрол, политика и предизвикателството към САЩ (Palgrave, 2006) и Революция! Южна Америка и възходът на новото ляво (Palgrave, 2008). Разгледайте неговия уеб сайт на http://senorchichero.blogspot.com
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
Дарете