Основните медии отново свалиха топката върху ключов аспект от продължаващата история в Хондурас: американската въздушна база в Сото Кано, известна още като Палмерола. Преди неотдавнашния военен преврат президентът Мануел Селая обяви, че ще превърне базата в цивилно летище, ход, на който се противопостави бившият американски посланик. Нещо повече, Селая смяташе да осъществи проекта си с венецуелско финансиране.
Години преди преврата властите в Хондурас обсъждаха възможността за превръщането на Палмерола в цивилно съоръжение. Длъжностни лица се притесняваха, че Тонконтн, международното летище в Тегусигалпас, е твърде малко и не може да обслужва големи търговски самолети. Остаряло съоръжение, датиращо от 1948 г., Toncontn има къса писта и примитивно навигационно оборудване. Съоръжението е заобиколено от хълмове, което го прави едно от най-опасните международни летища в света.
За разлика от това Палмерола има най-добрата писта в страната с дължина 8,850 фута и ширина 165 фута. Летището е построено по-скоро в средата на 1980-те години на миналия век на отчетена цена от 30 милиона долара и е използвано от Съединените щати за снабдяване на контрите по време на прокси войната в Америка срещу сандинистите в Никарагуа, както и за провеждане на операции срещу бунтовниците в Ел Салвадор. В разгара на войната на Контрасите САЩ имаха повече от 5,000 войници, разположени в Палмерола. Известна като непотопяемия самолетоносач на Контрасите, в базата се помещаваха Зелени барети, както и агенти на ЦРУ, които съветваха никарагуанските бунтовници.
Съвсем наскоро имаше около 500 до 600 американски войници на разположение в съоръжението, което служи като база на военновъздушните сили на Хондурас, както и център за летателно обучение. С излизането на американските бази от Панама през 1999 г. Палмерола се превърна в едно от малкото използваеми летища, достъпни за САЩ на латиноамериканска земя. Базата се намира на около 30 мили северно от столицата Тегусигалпа.
През 2006 г. изглеждаше, че Селая и администрацията на Буш са близо до сделка за бъдещия статут на Palmerolas. През юни същата година Селая отлетя за Вашингтон, за да се срещне с президента Буш и хондураците поискаха Палмерола да бъде превърната в търговско летище. Съобщава се, че Буш каза, че идеята е напълно разумна, а Селая обяви, че четирилентова магистрала ще бъде построена от Тегусигалпа до Палмерола с финансиране от САЩ.
В замяна на помощта на Белите къщи за съоръжението в Палмерола, Зелая предложи на САЩ достъп до нова военна инсталация, която ще бъде разположена в района на Москития по крайбрежието на Хондурас близо до границата с Никарагуа. Съобщава се, че Mosquitia служи като коридор за наркотици, движещи се от юг на север. Наркокартелите минават през Москития с товара си на път от Колумбия, Перу и Боливия.
Отдалечен район, достъпен само по въздух, море и река Москития, е пълен с блата и джунгла. Регионът е идеален за САЩ, тъй като голям брой войски може да са настанени в Москития в относителна неизвестност. Крайбрежното местоположение беше идеално подходящо за морско и въздушно покритие в съответствие с обявената военна стратегия на САЩ за противопоставяне на организираната престъпност, трафика на наркотици и тероризма. Ромео Вскес, началник на Обединените началник-щабове на Хондурас, отбеляза, че въоръжените сили трябва да упражнят по-голямо присъствие в Москития, тъй като районът е пълен с конфликти и проблеми.
Но какъв вид достъп биха имали САЩ до Mosquitia? Министър на отбраната на Хондурас
Aristides Meja каза, че Mosquitia не е непременно класическа база с постоянни инсталации, а точно когато е необходимо. Възнамеряваме, ако президентът Селая одобри, да разширим съвместните операции [със Съединените щати]. Това изявление обаче очевидно не се хареса на евентуалния лидер на преврата и възпитаник на Американското училище за Америка Vsquez, който вече беше пътувал до Вашингтон, за да обсъди бъдещите планове за Mosquitia. Противопоставяйки се на собствения си колега, Vsquez каза, че идеята е да създадем постоянна наша военна база в зоната, която да разполага със самолети и системи за доставка на гориво. Съединените щати, добави Vsquez, ще помогнат за изграждането на въздушни писти на място.
Междувременно събитията на място скоро ще принудят хондураците да предприемат по-настоятелен подход към въздушната безопасност. През май 2008 г. се случи ужасна катастрофа на летище Toncontn, когато Airbus A320 на TACA се изплъзна от пистата при втория си опит за кацане. След покосяване на дървета и разбиване на метална ограда, фюзелажът на самолета е счупен на три части в близост до пистата. При катастрофата загинаха трима души, а 65 бяха ранени.
Вследствие на трагедията властите в Хондурас бяха принудени най-после да блокират самолетите да кацат в прословутия опасен Тонконтн. Всички големи самолети, казаха служители, ще бъдат временно прехвърлени в Палмерола. Самият Селая, обикаляйки американската въздушна база, отбеляза, че властите ще създадат ново гражданско съоръжение в Палмерола в рамките на шестдесет дни. Буш вече се е съгласил да позволи на Хондурас да построи гражданско летище в Палмерола, каза Селая. Има свидетели, добави президентът.
Но изграждането на ново летище става политически по-сложно. Отношенията между Хондурас и САЩ се влошиха значително след срещата на Зелаяс с Буш през 2006 г. и Зелая започна да развива връзки с Венецуела, като същевременно критикува водената от Америка война срещу наркотиците.
Собственият посланик на Буш в САЩ Чарлз Форд каза, че въпреки че би приветствал трафика в Палмерола, миналите споразумения трябва да бъдат спазени. Базата е била използвана предимно за самолети за наблюдение на наркотици и Форд отбеляза, че президентът може да нареди използването на Palmerola, когато пожелае, но трябва да се спазват определени споразумения и протоколи. Важно е да се отбележи, че Toncontn е сертифициран от Международната организация за гражданска авиация, добави Форд, надявайки се да разсее дългогодишните опасения за безопасността на летищата. Нещо повече, заяви дипломатът, има някои авиокомпании, които не биха видели Палмерола като привлекателна дестинация за кацане. Форд не пожела да уточни или обясни какво трябваше да означават забележките му.
Наливане на масло в огъня Помощник-държавният секретар Джон Негропонте, бивш посланик на САЩ в Хондурас, каза, че Хондурас не може да превърне Палмерола в гражданско летище от ден на ден. В Тегусигалпа Негропонте се срещна със Селая, за да обсъдят Палмерола. Говорейки по-късно по хондураското радио, американският дипломат каза, че преди Селая да може да се заеме с плановете си за Палмерола, летището трябва да получи международен сертификат за нови пристигащи полети. Според испанската информационна агенция EFE Негропонте също се възползва от пътуването си в Тегусигалпа, за да седне и да се срещне с президента на парламента на Хондурас и бъдещ лидер на преврата Роберто Микелети [новинарският акаунт обаче не посочва какво са обсъдили двамата].
Излишно е да казвам, че посещението на Негропонтес в Хондурас беше широко отхвърлено от прогресивни активисти и активисти за правата на човека, които определиха Негропонте като убиец и го обвиниха, че е отговорен за насилствени изчезвания по време на мандата на дипломатите като посланик (1981-1985 г.). Освен това, снизходителното отношение на Форд и Негропонтис раздразни организирания труд, местните групи и селяните, които поискаха Хондурас да възвърне националния си суверенитет над Палмерола. Необходимо е да се върне Палмерола, защото е неприемливо най-добрата писта в Централна Америка да продължава да бъде в ръцете на американската армия, каза Карлос Рейес, лидер на Народния блок, който включва различни политически прогресивни организации. Студената война приключи и няма предлози да продължи военното присъствие в региона, добави той. Активистът отбеляза, че правителството не трябва да обмисля размяната на Mosquitia с Palmerola, тъй като това би било оскърбление за гордостта на Хондурас.
През следващата година Zelaya се опита да превърне Палмерола в гражданско летище, но плановете се провалиха, когато правителството не успя да привлече международни инвеститори. Накрая през 2009 г. Селая обяви, че въоръжените сили на Хондурас ще предприемат строителство. За да плати за новия проект, президентът ще разчита на финансиране от ALBA [на английски Боливарската алтернатива за Америка] и Petrocaribe, две реципрочни търговски споразумения, настоявани от венецуелския лидер Уго Чвес. Очаквано десните в Хондурас нападнаха Селая за използването на венецуелски средства. Амлкар Булнес, президент на Бизнес асоциацията на Хондурас [известен с испанския си акроним COHEP] каза, че средствата на Petrocaribe не трябва да се използват за летището, а по-скоро за други, неуточнени нужди.
Няколко седмици след като Зелая обяви, че въоръжените сили ще продължат със строителството в Палмерола, военните се разбунтуваха. Водена от Ромео Вскес, армията свали Селая и го депортира извън страната. След преврата американски активисти за мир посетиха Палмерола и с изненада установиха, че базата е заета и хеликоптери летят навсякъде. Когато активисти попитаха американски служители дали нещо се е променило по отношение на отношенията между САЩ и Хондурас, им беше отговорено не, нищо.
Елитът на Хондурас и твърдо дясната външнополитическа върхушка на САЩ имаха много причини да презират Мануел Селая, както споменах в предишни статии. Спорът около авиобазата Палмерола обаче със сигурност им даде повече боеприпаси.
Николас Козлоф е автор на Революция! Южна Америка и възходът на новото ляво (Palgrave, 2008) и Hugo Chvez: Oil, Politics and the Challenge to the US (Palgrave, 2006). Разгледайте неговия уеб сайт на http://senorchichero.blogspot.com
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ