6 юли 2008 г. — Поверителен вътрешен доклад на Световната банка от април 2008 г. показва, че производството на агропромишлени горива, особено такива, получени от царевица, е основната причина за повишаването на цените на храните, разкри британският вестник Guardian (Адитя Чакраборти, The Guardian 4/7/2008).
Човек не се занимава с малък фактор, допринасящ за хранителната криза. Според доклада, координиран от Дон Мичъл, уважаван икономист от Световната банка, производството на биогорива е отговорно за до 75% от увеличението на цените на храните, а не за 3%, както се твърди от правителството на САЩ. Източници от Световната банка казаха на Guardian, че докладът е скрит, за да "не се засрами президентът Буш". Други 15% от увеличението се дължат на увеличението на цените на петрола и агрохимикалите.
Докладът твърди, че три основни фактора, чрез ефекта на доминото, са отговорни за повишаването на цените на храните. Първо, една трета от производството на царевица в САЩ се използва за етанол вместо за храна. Европа използва половината растителни масла, които произвежда или внася за биодизел. На второ място, фермерите са подтикнати да отделят повече земя за биогорива вместо за храна. Трето, насърчаването на биогоривата разчисти пътя за големи инвестиции от страна на хедж фондове, което доведе до повече увеличения на цените.
Хедж фондовете изоставиха обхванатия от криза имотен сектор и навлязоха агресивно в настоящи и бъдещи зърнени запаси като част от финансовия си хазарт, стимулирайки покачването на цените. Към момента повече от 60% от съществуващите запаси и бъдещото производство на царевица, пшеница и соя са разграбени от този тип фонд.
Докладът също така потвърждава, че увеличаването на покупателната способност на страни като Китай и Индия „не е довело до увеличаване на търсенето на зърно в световен мащаб“, както обяснява Алехандро Надал („Адиос ал фактор Китай“, La Jornada, 11 г. ). Това е един от любимите аргументи на САЩ и Бразилия, за да обяснят хранителната криза и да прехвърлят вината за агресивното насърчаване на биогоривата. Мичъл обаче заключава, че въздействието на бразилския етанол не е имало същата тежест в международния ценови провал. Естествено, за Световната банка фактът, че бразилският етанол се субсидира от полуробски труд и опустошаване на уникални екосистеми, не представлява разход.
Според Financial Times (30/10/2007) годишната субсидия, плащана от страните от ОИСР за агропромишлени горива, е 15 милиарда щатски долара. Дейвид Кинг, бивш главен научен съветник на британското правителство, каза пред Guardian, че с биогоривата „ние субсидираме увеличенията на цените на храните, като същевременно не правим нищо, за да се изправим срещу изменението на климата“.
Световната банка не за първи път критикува биогоривата, но този доклад е много по-подробен и прецизен от предишните. Предложената от банката „алтернатива“ обаче е същата като тази на мултинационалните компании в агробизнеса, за увеличаване на хранителните субсидии (като по този начин се субсидират същите мултинационални компании в агробизнеса, които печелят както от скъпите храни, така и от биогоривата, в допълнение към продажбата на зърно като „храна“ помощ"), като същевременно засилва подкрепата за бъдещи поколения биогорива, които ще включват генетично манипулирани култури и дървета или, още по-лошо, неща като синтетичен изкуствен живот, като по този начин създават още по-голяма конкуренция за земя и вода.
Като се има предвид тази перспектива, е абсурдно и престъпно от страна на мексиканското правителство да продължава да настоява за производство на биогорива, което облагодетелства само (както със сигурност прави) големи мултинационални компании в агробизнеса, като Cargill и Archer Daniels Midland, които доминират търговията със зърно в Мексико и света, и тези на биотехнологичната аристокрация, като Монсанто, Синджента и Дюпон, които контролират семената на царевицата и други култури, със същата крайна цел.
Всяка инвестиция в биогорива, от какъвто и да е вид, само ще стимулира недостига на храна и високите цени. Ако на всичкото отгоре генетично модифицираната царевица бъде одобрена, както мексиканското правителство иска да направи, за да угоди на мултинационалните компании, това ще увеличи зависимостта от тези чуждестранни компании в същото време, когато замърсяването от генетично модифицирани растения уврежда конвенционалните традиционни култури. Тези култури са историческото наследство на Мексико. В ръцете на работниците в селските райони на страната и техните семейства, те са истинското решение за производството на храни и хранителната суверенитет.
Силвия Рибейро е изследовател в Група за ерозия, технология и концентрация
превод copyleft Тортила кон Сал
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ