25 август 2009

 

До редактора
The Economist

 

Уважаеми господине,

 

Това е по отношение на Рецензия от моята книга Слушане на Grasshoppers който се появи в The Economist. Ако това писмо е дълго, по ирония на съдбата това е, защото фактическите грешки в рецензията са толкова много. В опит да подчертае моето „неправилно докладване и неправилен анализ“ рецензентът допуска някои необикновени грешки и скокове на логиката:

 

1. „Г-жа Рой цитира клането на може би 2,000 мюсюлмани в Гуджарат през 2002 г., в което се твърди, че е замесено хиндуисткото националистическо правителство на щата. Почти никой висш служител или хиндуистки агитатор не е бил преследван за зверството. И Нарендра Моди, главен министър на Гуджарат тогава и сега, в момента се бори да поеме ръководството на основната опозиционна Бхаратия Джаната партия и един ден Индия. Много от индустриалците в страната биха одобрили това; дори Ратан Тата, джентълменският ръководител на огромната Tata Group, която се гордее относно етичните си отношения, похвали благоприятната за бизнеса политика на г-н Моди. Нищо не дразни г-жа Рой повече."

 

 

Г-н Тата не просто похвали бизнес политиката на Моди, той го подкрепи горещо и публично като бъдещ кандидат за министър-председател. В Индия споменатият г-н Моди все още се разследва за ролята му в погрома от 2002 г. В успешните си предизборни кампании след погрома, Моди нагло култивира междуобщностна омраза. Той е член на RSS (Rashtriya Swayam Sevak Sangh), организация, която се гордее с фашисткия си произход и счита Хитлер и Мусолини за свои герои. В допълнение към кланетата около 150,000 XNUMX мюсюлмани бяха прогонени от домовете си по време на касапницата. Дори днес, при управлението на г-н Моди, повечето продължават да живеят в гета, социално и икономически бойкотирани в брутална система на общински апартейд, докато убийците продължават да живеят като свободни, почтени граждани. Между другото, след като разгледа наличната информация, правителството на САЩ отказа виза на г-н Моди. Недостатък, не бихте ли казали, за един потенциален премиер? Между другото, за повече информация относно "етичните отношения" на Tata можете да потърсите в Google "Kalinganagar" или "Singur".

 

2. „... тя не винаги е надежден свидетел. Нейното твърдение, че в Кашмир миналото лято протестиращите са били толкова склонни да призовават за съюз с Пакистан, колкото и свобода от Индия, вероятно е погрешно; повечето изглежда искаха да бъдат застреляни и от двете страни. "

 

 

Никога не съм правил такова твърдение. Никой, който дори бегло познава Кашмир, не би (или трябва) да каже нещо толкова нелепо. Като се има предвид интензивността и насилието на братоубийствените войни, които кашмирци са водили, и хилядите, които са загубили живота си по въпроса Пакистан срещу свободата, и като се има предвид, че ръководството на Кашмир все още не е решило въпроса, невероятно е, че рецензентът може толкова небрежно и толкова светло твърдят, че знаят какво искат мнозинството от хората в Кашмир. Моето есе за Кашмир всъщност е озаглавено "Азади“, което на урду означава „Свобода“. Може би рецензентът не е запознат с езика?

 

3. „По-типично изглежда, че тя събира фактите си от вестници (нейните статии поразяват читателя по-скоро като „дневни бележки“), преди избирателно да ги подреди и след това да ги преувеличи, за да отговарят на собствените си цели. Например около 25% от територията на Индия се твърди, че е засегнат от маоистки бунтове, но това не го прави, както пише г-жа Рой, „извън контрола на правителството“.

 

 

Ако рецензентът беше искал да прочете книгата, вместо да я претърсва, той/тя щеше да попадне на изречение, което пояснява, че няколко от есетата са „отговори на отговорите“ за определени събития. Като се има предвид, че голяма част от книгата ми е критика на смущаващата роля, която част от корпоративните медии изиграха в тези събития, изненадващо ли е, че медийните доклади се споменават често? През повечето време това е, за да ги разобличим като фалшиви и мотивирани. Да се ​​направи заключение от това, че моите "факти са събрани от вестници" и че статиите са "бележки от салона" е смешно.

 

Цифрата за 25% от територията на Индия, която е под маоистки бунтове, е цифра, изтъкната от индийските служби за сигурност и вероятно е леко преувеличение. Въпреки това е факт, че огромни части от територията на Индия са извън контрола на правителството. Поради тази причина правителството обяви, че през октомври, след дъждовете, ще има военна операция в щати като Чатисгарх, Ориса и Джаркханд, в която сухопътните войски ще бъдат подкрепени с бойни хеликоптери и сателитно картографиране. Създава се щаб на бригада в Райпур (Чхатисгарх) и 26,000 XNUMX паравоенни войски (същите пушки Ращрия, които са разположени в Кашмир и подобни на пушките Асам, разположени в Асам, Манипур и Нагаланд) се събират за тази война. Това са в допълнение към хилядите служители по сигурността, които вече са разположени в тези райони. Може би рецензентът никога не е посещавал Дантевара, не е виждал изгорените, празни села или е пресякъл Индравати в територията, наречена „Пакистан“, където полицията и силите за сигурност не се осмеляват? Може би той/тя не е чувал за Abujmaad?

 

4. „Отвъд Индия разбирането й за предмета й става все по-разхлабен. Ако г-жа Рой вярва, както пише, че голяма част от „съвременните ужаси“ на Африка са причинени от „новите колониални интереси“ на Америка, добре би било да посетете континента."

 

 

Книгата ми е за Индия, не за Африка, но да, има параграф за Африка. Ето изречението, към което рецензентът се позовава: „Битката за контрол върху минералните богатства на Африка бушува – надраскайте повърхността на съвременните ужаси в Африка, в Руанда, Конго, Нигерия, изберете вашата страна и шансовете са, че ще можете да проследите история назад към старите колониални интереси на Европа и новите колониални интереси на Съединените щати." Моята грешка тук е, че не споменах и новите колониални интереси на страни като Китай и Индия. Вашият рецензент не знае ли за наследството на Shell Oil в Нигерия? Или политиката около добива на минерал, наречен колтан? Или за това как колониалният режим в Белгия структурира бариерите на омразата между тутси и хуту в Руанда с тяхното расистко профилиране и социално инженерство? Колкото до препоръката да посетя континента. . . това е страхотна идея, но как човек може да посети цял континент? Посещавал съм части от него. Много пъти. Но рецензентът трябва да знае, че е възможно да знаете неща за места, дори и да не сте били на тях, както историците знаят неща за историята, без да пътуват назад във времето.

 

5. „За по-премерен анализ, г-жа Рой може би трябва да се обърне към наскоро публикуваните от финансовото министерство Икономическо проучване. Там тя ще прочете, че „Високият растеж е от решаващо значение за генериране на приходите, необходими за постигане на нашите цели за социално благосъстояние“. Г-жа Рой трябва да вземе под внимание."

 

 

Наистина ли ме махат обратно на мястото ми с икономическото проучване на финансовото министерство? Мислех, че всички знаят, че намаляването на публичните разходи (цели за социално подпомагане) е почти правопропорционално на темпа на растеж? Често това е предпоставка, когато се договарят заеми от Световната банка, ADB и МВФ. Не е ли това основното структурно приспособяване? Или това е старата теория на Trickle Down, която се рециклира? Винаги съм се чудил на това. Понякога те казват, че свободният пазар осигурява равнопоставени условия, но след това, когато ни задават въпроси, ни молят да изчакаме Trickle Down. Но нещата само текат по склоновете, нали? Както и да е, има школа на мисълта, която вярва, че хората наистина имат права. Правото, например, да се противопоставят на правителството да им отнеме земята и прехраната им, често с оръжие, и след това да им нареди да изчакат остатъците (ако господата оставят такива) да изтекат надолу след празника.

 

Независимо от нашите очевидни идеологически различия, надявам се, че сте съгласни, че грешки и намеци от този характер подкопават истинския дебат.

 

С най-добри пожелания,
Arundhati Рой

---