WikiLeaks публикува нова колекция от документи, повече от 1.7 милиона телеграми на Държавния департамент на САЩ, датиращи от 1973-1976 г., които са нарекли „Кабелите на Кисинджър“ на името на Хенри Кисинджър, който през онези години е бил държавен секретар и помощник на президент по въпросите на националната сигурност.
Една телеграма включва транскрибиран разговор, в който Кисинджър показва забележителна откровеност: „Преди Закона за свобода на информацията казвах на срещи: „Незаконното го правим веднага; противоконституционното отнема малко повече време.“ [смях] Но след Закона за свобода на информацията ме е страх да казвам такива неща.“
Въпреки че незаконното и противоконституционното може да е повод за смях за Кисинджър, който следващия месец навършва 90 години, това е смъртоносно сериозно за Pvt. Брадли Манинг. След близо три години затвор, най-малко осем месеца от които в условия, описани от специалния докладчик на ООН за изтезанията Хуан Ернесто Мендес като „жестоки, нечовешки и унизителни“, Манинг наскоро се обърна към съда във Форт Мийд: „Вярвах, че ако широката общественост, особено американската общественост, имаше достъп до информацията... това може да предизвика вътрешен дебат за ролята на военните и нашата външна политика като цяло, както и за това, свързано с Ирак и Афганистан.
Тези думи на Манинг бяха разпространени анонимно, под формата на тайно направен аудиозапис, който излъчихме по „Демокрацията сега!“ час за новини. Това беше Брадли Манинг, със собствения си глас, със собствените си думи, обяснявайки действията си.
Той свидетелства за видеозаписа с боен хеликоптер, който пусна на WikiLeaks, който по-късно беше публикуван под заглавието „Съпътстващо убийство“. В ярко, зърнесто черно-бяло изображението показва как бойният кораб убива 12 мъже в Багдад на 12 юли 2007 г., със звук от екипажа на хеликоптера, който се подиграва на жертвите, възхвалявайки безсмисленото убийство на хората отдолу, двама от които са служители на информационната агенция Ройтерс.
Манинг каза: „Най-тревожният аспект на видеото за мен обаче беше привидно възхитителната кръвожадност на екипа по въздушни оръжия. Те дехуманизираха хората, с които се ангажираха, и изглежда не ценят човешкия живот, като ги наричаха „мъртви копелета“ и се поздравяваха взаимно за способността да убиват в големи количества.“
Ройтерс потърси видеото чрез искане за свобода на информацията, но получи отказ. Така че Манинг достави видеото, заедно със стотици хиляди други класифицирани електронни документи, чрез анонимната, защитена онлайн процедура за подаване, разработена от WikiLeaks. Манинг направи най-голямото изтичане на секретни документи в историята на САЩ и промени света.
Екипът на WikiLeaks се събра в къща под наем в Рейкявик, Исландия, за да подготви видеото за публично пускане. Сред работещите беше Биргита Йонсдотир, член на исландския парламент. Тя ми каза: „Когато видях видеото през февруари 2010 г., бях дълбоко развълнувана. Бях трогнат до сълзи, както много хора, които го гледат. Но в същото време разбрах значението му и как той може да промени нашия свят и да го направи по-добър.
Йонсдотир е съосновател на Исландската пиратска партия, истинска политическа партия, изникваща в много, предимно европейски страни. Активист през целия живот, тя нарича себе си „пиксел пират“.
Видеото „Collateral Murder“ предизвика огнена буря от вниманието на пресата, когато беше пуснато за първи път. Един от войниците на земята беше Итън МакКорд, който се втурна към мястото на клането и помогна за спасяването на две деца, които бяха ранени при атаката. Той страда от посттравматично стресово разстройство. Наскоро той написа писмо в подкрепа на Брадли Манинг, в което написа: „Видеото, публикувано от WikiLeaks, е публично достояние. Прикриването на този инцидент е въпрос, който заслужава наказателно разследване. Който и да го е разкрил, е американски герой в моята книга.
През трите години след публикуването на „Collateral Murder“ през април 2010 г. WikiLeaks беше под огромен натиск. Манинг е изправен пред доживотен затвор или вероятно дори смъртно наказание. Основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж прекара година и половина под домашен арест във Великобритания, докато не потърси убежище в посолството на Еквадор в Лондон, където остава от юни 2012 г., борейки се срещу екстрадиция в Швеция. Той се опасява, че след това Швеция може да го екстрадира в Съединените щати, където тайно голямо жури може вече да е издало запечатано обвинение срещу него. Лична информация от Twitter на Jonsdottir и четири други онлайн акаунта са предадени на властите в САЩ.
Последното издание на WikiLeaks, което включва вече декласифицирани документи, но много трудни за търсене и получаване, е доказателство за продължаващата нужда от WikiLeaks и подобни групи. Разкритите документи предизвикаха спорове по света, въпреки че се отнасят за 1970-те години на миналия век. Ако имахме единен стандарт за правосъдие, Нобеловият лауреат Хенри Кисинджър щеше да бъде съденият, а Брадли Манинг щеше да спечели Нобеловата награда за мир.
Денис Мойнихан допринесе с изследване за тази колона.
Ейми Гудман е домакин на „Демокрацията сега!“, ежедневен час с международни телевизионни/радио новини, излъчван на повече от 1,000 станции в Северна Америка. Тя е съавтор на „The Silenced Majority“, бестселър на New York Times.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ