Нека бъдем честни. Да обвиняваш републикански епископи в политизиране на Евхаристията е все едно да обвиняваш Джон Кери в политизиране на войната в Ирак. И двата въпроса вече са политически и някога са били политически. Историята на Евхаристията е история на елитно малцинство, което упражнява своето господство над огромното мнозинство с твърдението legerdemain, че държи в ръката си плътта на Исус Христос – самият той е създаден от Църквата образ на Бог, проектиран в продължение на векове, за да осигури световно господство . Ако това не е политическо, какво, за бога, е? Само това, че Църквата не е издигала толкова силно грозната си авторитарна глава през последните години, причинява цялата врява. Така че защо го отглежда сега?
Наистина, защо лидерите на Църквата толкова безочливо разкриват своята пристрастност, подкрепяйки политици против избора, като същевременно игнорират политиците, подкрепящи войната и смъртното наказание? Защо да напомняме на света не толкова, че католиците не могат да мислят самостоятелно, а че не трябва да мислят самостоятелно? Защо да отблъснете потенциално милиони католически демократи? Защо да разделяме Църквата? От друга страна, защо не, когато останалата част от страната е толкова поляризирана?
Преди да отговоря, е честно да кажем, че убедените католици имат едно мнение. Отказването на евхаристията на католическите политици със сигурност е политически трик и вероятно предвид благословиите на Белия дом на Буш. Дийл Хъдсън, издател на Crisis, консервативно католическо списание и консултант на Републиканската партия и Белия дом на Буш по католическите въпроси, посъветва да се разкрие „скандалът“ на католическите политици, гласуващи срещу църковната догма. Въпреки това, ако политиците наистина се самоопределят като католици, искрено вярващи, че Католическата църква е вдъхновената от Бога универсална врата към вечното спасение, тогава Бог не иска твърде много, за да работи на платформи, които отразяват доктрините на Църквата, включително против абортите . Ако тази политическа позиция подкопава предизборна кампания, тогава това са паузите. Това е малката цена, която плащате за вечното блаженство.
Възхищавам се на католическите политици, че се противопоставят на Църквата, но бих им се възхищавал много повече, ако просто излязат и кажат, че всъщност не вярват в цялата авторитарна работа с религията. Уолт Уитман в писмо до Емерсън пише: „Църквите са една огромна лъжа; народът не им вярва, а и те самите не вярват; свещениците непрекъснато казват това, което знаят достатъчно добре, че не е така, и премълчават това, което знаят, че е така. Зрелището е жалко.“ Уау! Какво се случи с този вид пламенна честност? Защо „католическите“ политици, подкрепящи избора, не могат просто да излязат и да кажат, че не е задължително да са съгласни, публично или частно, с всяка доктрина на Църквата? И отново, защо всичко това се случва сега?
Очевидно предстоят преломни президентски избори. Но това е повече от това. Имам да разкажа една история, която ще обясни какво имам предвид. Това е малко грубо, но идеално илюстрира какво се случва с Църквата. Докато бях бакалавър по инженерство в Университета на Мичиган, трябваше да взема изтощителен час в 8 сутринта по творческо писане. Един конкретен студент, седнал в ъгъла на класа, не проговори нито дума през целия семестър. В последния ден от класа, докато дремеше, той шумно изпусна вятър, събуждайки се заедно с останалите от класа. През останалата част от класа той беше непрестанен дърдорко.
Това е католическата църква. Заспал в старостта си и почти мъртъв, той преминава през ветровете на скандал от десетилетия (векове?) на сексуално тормозени момчета, излагани публично, събуждайки себе си и другите за собствената си суета, отживелица и загуба на власт. Сега в своите смъртоносни хвърляния, той напразно се опитва да си представи високо морално положение, вдигайки много шум по въпроси, които теченията в човешката история отдавна са решили.
Да, историята вече каза думата: нека има аборт. Нека има гей бракове. И човечеството видя, че са добри. Но Църквата спи в колелото на времето. Американският кардинал Джеймс Гибънс пише: „Църквата не е податлива на реформиране в нейните доктрини. Църквата е дело на въплътен Бог. Като всички Божии дела, той е съвършен. Следователно то е неспособно да се реформира.“ Ако някое високомерно отношение е унищожило човечеството през последните двадесет века, това е това. Някой трябва да напомни на днешните живи епископи, че религия, която не се реформира, е история.
Обзалагам се, че Църквата вече знае, че това е история; то просто иска да излезе с гръм и трясък. Филм като „Страстите на Гибсън“ не доказва, че Средновековието е настъпило, а че то е на изход. Мирише на отчаяние. Робърт Ингерсол, велик американски мислител, за когото по някаква причина вече не чуваме много, пише: „Дайте на Църквата място в Конституцията, оставете я да докосне още веднъж меча на властта и безценния плод на всичко вековете ще се превърнат в пепел.“ Днес Църквата е като стар пердах, който се е събудил, за да разбере, че е без оръжие. Би било добре да се вслушаме в думите на Ингерсол и да не позволим на Църквата отново да вземе властта чрез дисциплиниране на избрани длъжностни лица, които не са се кандидатирали на авторитарни църковни платформи.
Разбира се, някои политици се движат на религиозни платформи, предизвикващи разногласия, но мисля, че ни е достатъчно президент, който представлява по-малко от половината Америка. Хъдсън заяви, че Кери е получила отлъчване от църквата за подкрепа на правата на жените. Той говореше много. Чухте го, Джон, заслужихте го.
---------------------------
Санкара Саранам е основател на The Pranayama Institute, образователна обществена благотворителна организация, която обхваща над 70 страни, коментатор по религиозни въпроси и автор на Бог без религия, наличен през август 2004 г.
The Pranayama Institute, PO Box 1103, Peralta, NM 87042 505-238-7183 www.pranayama.org
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ