Тъй като още една от така наречените страни „PIIGS“ се води към кланицата, струва си да се запитаме дали цялата касапница, препоръчвана от европейските власти, е наистина необходима. Ирландия е в третата си година на рецесия и доходът на човек вече е намалял с повече от 20 процента от 2007 г. насам. Безработицата се е утроила от 4.3 процента в края на 2006 г. до 13.9 процента днес.
Основната прогноза на Международния валутен фонд (МВФ) е, че дългът ще се стабилизира на близо 100 процента от БВП до 2014 г., но дори това зависи от променливите и понякога противоречиви настроения на „облигационерите“ – които не винаги изглеждат да знаят какво искат. Един ден пазарите на облигации са доволни, защото правителството съкращава бюджета и съкращава работници, а на следващия ден те научават отново своето отчитане на националния доход и осъзнават, че това ще свие икономиката и ще направи дефицита и дълговата тежест по-големи спрямо БВП.
За съжаление европейските власти знаят какво искат: искат да притиснат Ирландия, искат повече фискално затягане и искат да намалят размера на правителството. И те го искат сега, дори ако това означава, че Ирландия ще потъне още повече в рецесия.
Така че е разбираемо, че ирландското правителство би се противопоставило на споразумение с тези органи – които включват Европейската комисия, Европейската централна банка (ЕЦБ) и МВФ. Европейският фонд за финансова стабилност беше създаден през май с уговорката, че условията за свиване ще бъдат приложени към всяко „спасяване“.
Има ли алтернатива? Да - всъщност има много. Напълно възможно е европейските власти да помогнат на Ирландия да се възстанови от рецесията, без да подлагат икономиката – и хората – на допълнителни наказания.
Ирландия е малка икономика от едва 4.5 милиона души с БВП от около 166 милиарда евро. Само с малка част от средствата, които вече са заделени за тази цел, европейските власти и МВФ могат да заемат на Ирландия всички необходими средства през следващите година или две при много ниски лихвени проценти. Говорим за около 80-90 милиарда евро през следващите три години от фонд от 750 милиарда евро.
След като тези нужди от заеми бъдат гарантирани, Ирландия няма да трябва да се тревожи за скокове в разходите си по заеми като този, който провокира настоящата криза, при която лихвените проценти по техните 10-годишни облигации скочиха от шест на девет процента за броени седмици . Това създава самоизпълняващи се пророчества, в които дълговото бреме става неустойчиво, защото „бдителните облигации“ смятат, че може да е така.
Европейските власти биха могли да премахнат своите проциклични условия и вместо това да позволят на Ирландия да предприеме временни фискални стимули, за да накара икономиката им да расте отново. Това е най-осъществимата, практична алтернатива на продължаващата рецесия.
Вместо това европейските власти опитват това, което МВФ прави Юли 2010 г. Консултации по член IV с ирландското правителство, нарича „вътрешна девалвация“. Това е процес на свиване на икономиката и създаване на толкова много безработица, че заплатите падат драстично, а ирландската икономика става по-конкурентоспособна в международен план на базата на по-ниски разходи за труд на единица продукция. Това ще позволи на икономиката да се възстанови от стимула на външното търсене, т.е. чрез увеличаване на нетния си износ.
Освен огромните социални разходи и икономическите загуби, свързани с такава стратегия, трудно е да се измислят примери, когато тя действително е работила. И това е още по-малко вероятно в този случай, когато погледнете основните експортни пазари на Ирландия: еврозоната, Обединеното кралство и САЩ – които не изглеждат така, сякаш ще бъдат източници на процъфтяващо търсене на ирландски износ в близко бъдеще.
Ако искате да видите колко десни и брутални като 19 век са европейските власти, просто ги сравнете с Бен Бернанке, републиканския председател на Федералния резерв на САЩ. Наскоро той инициира втори кръг на „количествено облекчаване“ или създаване на пари – още 600 милиарда долара през следващите шест месеца. И днес той го изясни че целта на създаването на такива пари е федералното правителство да може да ги използва за нов кръг от фискални стимули. ЕЦБ би могла да направи нещо подобно, ако не беше нейната дясна идеология и политика.
Въпреки че Ирландия може да изглежда изоставена в каквато и да е конфронтация с европейските власти, тя далеч не е безсилна. Европейските власти и техните съюзници банкери не искат да видят Ирландия фалит по дълга си или излизане от еврото. Това важи за всички държави от „PIIGS“, въпреки че всички те са изправени пред различни ситуации. Но Ирландия вече е загубила повече – по отношение на производство и заетост – отколкото може да е загубила при преструктуриране/неизпълнение на задължения и евентуално дори излизане от еврото. Въпросът е колко още са готови да пожертват, за да задоволят желанията на европейските власти?
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ