На 17 януари учените изтеглиха нови данни от два сателита на НАСА и разпространиха откритията сред малката група изследователи, които проследяват света вода резерви. В Университета на КалифорнияЪрвайн, хидрологът Джеймс Фамиглиети преглеждаше данните от гравитационните сателити Grace с нарастващо чувство на страх.
Данните, публикувани миналата седмица, показаха, че Калифорния е на ръба на епична суша, като нейните резервни системи за запаси от подпочвена вода са толкова изтощени, че загубите могат да бъдат поети от сателити, обикалящи на 400 километра над повърхността на Земята.
„Това определено беше „о, боже мой момент“, каза Фамиглиети. „Подземните води са наш стратегически резерв. Това е нашето резервно копие и къде отивате, когато резервното копие го няма?“
Същия ден губернаторът на щата Джери Браун обяви извънредно положение поради суша и призова калифорнийците да намалят потреблението на вода с 20%. „Всеки ден тази суша продължава, ще трябва да затягаме винтовете на това, което хората правят“, каза той.
Седемнадесет селски общности са застрашени да останат без вода в рамките на 60 дни и този брой се очаква да нарасне, след като главната общинска водоразпределителна система обяви, че няма достатъчно доставки и ще трябва да затвори крановете на местните агенции.
Предстоят и други шокови моменти – и не само за Калифорния – в свят, в който водата е все по-недостатъчна поради нарастващото търсене от селското стопанство, нарастващото население, производството на енергия и изменението на климата.
Вече един милиард души, или един на всеки седем души на планетата, няма достъп до безопасна питейна вода. Великобритания, разбира се, в момента е на другата крайност. Големи части от страната тънат в мизерия след поредица от атлантически бури край югозападното крайбрежие. Но това също е част от картината, която се фокусира по-ясно през 12 години от сателитния запис на Grace. Страните в северните ширини и в тропиците стават все по-влажни. Но тези страни на средна географска ширина имат все по-малко вода.
„Това, което виждаме, е до голяма степен картина на влажните зони на Земята, които стават все по-влажни“, каза Фамиглиети. „Това биха били високите ширини като Арктика и по-ниските ширини като тропиците. Средните географски ширини между тях, това вече са сухите и полусухите части на света и стават все по-сухи.“
На сателитните изображения най-големите загуби са обозначени с червени горещи точки, каза той. И тези червени петна до голяма степен съвпадаха с местоположенията на резервите от подземни води.
„Почти всички тези червени горещи точки съответстват на основните водоносни хоризонти в света. Това, което Грейс ни показва, е, че изчерпването на подземните води се случва с много бързи темпове в почти всички основни водоносни хоризонти в сухите и полусухите части на света.
Близкия изток, север Африка и Южна Азия се очаква да изпитват недостиг на вода през следващите години поради десетилетия лошо управление и прекомерна употреба.
Поливането на посевите, утоляването на жаждата в разрастващите се градове, охлаждането на електроцентрали, фракинга на петролни и газови кладенци – всички те вземат вода от едно и също намаляващо количество. Добавете към това изменението на климата – което се очаква да засили сухите периоди през следващите години – и светът ще бъде принуден да мисли много повече за водата, отколкото някога е правил.
Загубите на водни запаси са потресаващи. За седем години, започвайки през 2003 г., части от Турция, Сирия, Ирак и Иран по поречието на реките Тигър и Ефрат загубиха 144 кубически километра складирана прясна вода – или приблизително същото количество вода в Мъртво море, според данни, събрани от Grace мисия и пуснат миналата година.
Малка част от загубата на вода се дължи на изсъхване на почвата поради суша през 2007 г. и на лоша снежна покривка. Друг дял беше загубен поради изпарение от езера и резервоари. Но по-голямата част от загубената вода, 90 км3, или около 60%, се дължи на намаляване на подземните води.
Фермерите, изправени пред суша, прибягнаха до изпомпване на подпочвените води – понякога в огромен мащаб. Иракското правителство проби около 1,000 кладенци, за да устои на сушата през 2007 г., всички черпейки от едно и също напрежение.
В Южна Азия загубите на подпочвени води през последното десетилетие бяха още по-големи. Около 600 милиона души живеят на 2,000-километровата ивица, която се простира от Източен Пакистан, през горещите сухи равнини на Северна Индия и в Бангладеш, а земята е най-интензивно напояваната в света. До 75% от фермерите разчитат на изпомпвани подпочвени води за напояване на своите култури и използването на вода се засилва.
През последното десетилетие подпочвените води бяха изпомпвани със 70% по-бързо, отколкото през 1990-те години. Сателитните измервания показаха зашеметяваща загуба от 54 км3 подземни води годишно. Индийските фермери си проправиха път във водна криза.
Службата за сигурност на САЩ вече предупреждава за потенциални конфликти – включително терористични атаки – заради водата. В доклад за 2012 г. директорът на националното разузнаване на САЩ предупреди, че прекомерната употреба на вода - както в Индия и други страни - е източник на конфликт, който потенциално може да компрометира националната сигурност на САЩ.
Докладът се фокусира върху водните басейни, които са критични за режима на сигурност на САЩ - Нил, Тигър-Ефрат, Меконг, Йордания, Инд, Брахмапутра и Амударя. В него се заключава: „През следващите 10 години много важни за Съединените щати държави ще изпитат проблеми с водата – недостиг, лошо качество на водата или наводнения – което ще застраши нестабилността и провала на държавата, ще увеличи регионалното напрежение и ще ги отвлече от работата с Съединени щати."
Водата, сама по себе си, е малко вероятно да свали правителства. Но докладът предупреждава, че недостигът може да застраши производството на храни и енергийните доставки и да постави допълнителен стрес върху правителствата, борещи се с бедността и социалното напрежение.
Някои от тези напрежения вече са очевидни на място. Тихоокеанският институт, който изучава проблемите на водата и глобалната сигурност, установи четирикратно увеличение на насилствените конфронтации за вода през последното десетилетие. „Мисля, че рискът от конфликти за водата нараства – не намалява – поради повишената конкуренция, поради лошото управление и в крайна сметка поради въздействието на изменението на климата“, каза Питър Глейк, президент на Тихоокеанския институт.
Има десетки потенциални точки на възпламеняване, обхващащи земното кълбо. В Близкия изток иранските власти правят планове за действие при извънредни ситуации за разпределяне на водата в по-широкия район на Техеран, където живеят 22 милиона души.
Египет поиска от Етиопия да спре строителството на мегаязовир на Нил, обещавайки да защити историческите си права върху реката на „всяка цена“. Египетските власти призоваха за проучване дали проектът ще намали потока на реката.
Йордания, която има третите най-ниски резерви в региона, се бори с притока на сирийски бежанци. Страната е подложена на спиране на тока заради недостиг на вода. Миналата седмица принц Хасан, чичото на крал Абдула, предупреди, че войната за вода и енергия може да бъде дори по-кървава от Арабската пролет.
Обединените арабски емирства, изправени пред нарастващо население, инвестираха в проекти за обезсоляване и събират дъждовна вода. На международна конференция за водата в Абу Даби миналата година престолонаследникът генерал шейх Мохамед бин Зайед ал Нахаян каза: „За нас водата [сега] е по-важна от петрола.“
Шансовете страни да влязат във война за вода са минимални - поне през следващото десетилетие, се казва в доклада на националното разузнаване. Но предупреди зловещо: „Тъй като недостигът на вода става все по-остър след следващите 10 години, водата в споделените басейни все повече ще се използва като лост; използването на вода като оръжие или за постигане на терористични цели ще стане по-вероятно след 10 години.
Глейк прогнозира, че подобни конфликти ще поемат по други траектории. Той очакваше, че напрежението във водата ще избухне в по-локален мащаб.
„Мисля, че най-голямата тревога днес са поднационалните конфликти – конфликти между фермери и градове, между етнически групи, между скотовъдци и фермери в Африка, между потребители нагоре и надолу по течението на една и съща река“, каза Глейк.
„Имаме повече инструменти на международно ниво за разрешаване на спорове между нациите. Имаме дипломати. Имаме договори. Имаме международни организации, които намаляват риска Индия и Пакистан да започнат война за вода, но имаме много по-малко инструменти на поднационално ниво.
И се появяват нови разломи с производството на енергия. Американският прилив на петрол и газ поставя нарастващи изисквания към водоснабдяването, което вече е подложено на натиск от сушата и нарастващото население.
Повече от половината от близо 40,000 2011 сондажа, пробити от XNUMX г. насам, са били в засегнати от суша райони, доклад на Зелена инвестиционна мрежа Ceres намерени миналата седмица. Около 36% от тези кладенци са били в райони, които вече изпитват изчерпване на подземните води.
Начинът, по който правителствата управляват тези водни проблеми – и защитават резервите си от подземни води – ще бъде от решаващо значение. Когато Калифорния излезе от последното си продължително сухо заклинание през 2010 г., басейните на реките Сакраменто и Сан Хоакин бяха силно изтощени. Двата речни басейна загубиха 10 км3 сладка вода всяка година през 2012 г. и 2013 г., намалявайки общото количество сняг, повърхностни води, почвена влага и подпочвени води до най-ниските нива от близо десетилетие.
Без дъжд тези резервоари се очаква да спаднат още повече по време на тази суша. Държавните служители вече се готвят да пробият допълнителни кладенци, за да черпят подземни води. Фамилиети каза, че това би било грешка.
„Ние стоим на скала, гледаща отвъд ръба, и трябва да решим какво ще правим“, каза той.
„Дали просто ще се потопим в тази следваща епична суша и огромни, невиждани досега темпове на изчерпване на подпочвените води, или ще се отпуснем и ще започнем да мислим за управление на критичните резерви в дългосрочен план? Тук стоим на пропаст.”
РЕГИОНИ В РИСК
1 КАЛИФОРНИЯ
Водните ресурси на щата са на критично ниски нива и е обявено извънредно положение поради суша. Министерството на здравеопазването казва, че 17 селски района са опасно сухи.
2 БРАЗИЛИЯ
Сао Пауло, най-големият град в страната, е на ръба на водните норми поради тежка суша и е възможен недостиг, когато страната е домакин на Световното първенство по футбол през лятото. Януари беше най-горещият месец в историята на града и водата в основния му резервоар е спаднала до 20.9% от капацитета си, най-ниското ниво от десетилетие.
3 БЛИЗКИ ИЗТОК
Техеран, столицата на Иран, е изправена пред толкова сериозен недостиг, че властите правят планове за действие при извънредни ситуации за дациониране в район, където живеят 22 милиона, както и в други големи градове. Президентът Хасан Рухани определи водата като проблем на националната сигурност. Недостигът е толкова сериозен в Обединени арабски емирства че страната използва неконвенционални ресурси, включително обезсоляване, пречистени отпадъчни води, събиране на дъждовна вода и засяване на облаци. На конференция за водата престолонаследникът генерал шейх Мохамед бин Зайед ал-Нахаян каза: „За нас водата [сега] е по-важна от петрола.“ С третите най-ниски водни запаси в региона, Йордания се бори да се справи с наплива от сирийски бежанци. Страната е подложена на спиране на тока заради недостиг на вода. Принц Хасан, чичо на крал Абдула, предупреди миналата седмица, че войната за вода и енергия може да бъде по-кървава от Арабската пролет.
4 СЕВЕРНА АФРИКА
Египет е поискал това Етиопия спре изграждането на мегаязовир на Нил, обещавайки да защити историческите си права върху реката на „всяка цена“. Египетските власти призоваха за проучване дали проектът ще намали потока на реката.
5 ЮЖНА АЗИЯ Около 600 милиона души живеят на 2,000-километровата ивица, която се простира от изток Пакистан, през горещите сухи равнини на север Индия и в Бангладеш и земята е най-интензивно напояваната в света. До 75% от фермерите разчитат на изпомпвани подземни води.
6 КИТАЙ
Конкуренцията за вода нараства. Повече от половината от предложените въглищни електроцентрали се очаква да бъдат изградени в райони с висок воден стрес, като по този начин застрашават водната несигурност за ферми, друга индустрия и обществеността.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ