НАПРЕЖЕНИЕТО ЕСКАЛИРА В региона на Персийския залив поради западните военни и икономически заплахи срещу Иран във връзка с твърдения за предполагаеми опити на Иран да използва гражданска ядрена програма за създаване на оръжия.
Наказателните нови санкции, подписани от Барак Обама, са насочени към допълнително подкопаване на вече разклатената финансова система на Иран, а Европейският съюз (ЕС), вторият по големина клиент на ирански петрол след Китай, се готви да наложи ембарго върху вноса на петрол от края на месеца.
Продължават и спекулациите за военен удар срещу ядрената програма на Иран, въпреки липсата на доказателства, че правителството се опитва да създава оръжия. Казусът за военни действия беше прокарван най-шумно от израелското правителство на премиера Бенямин Нетаняху. Сега обаче републиканските кандидати за президент, които търсят възможност да атакуват администрацията на Обама по отношение на външната политика, се присъединяват към хорото.
Анализаторите правилно отбелязват че има значителна опозиция в политическия и военен естаблишмънт на САЩ срещу предстоящите военни действия срещу Иран. Но администрацията на демократа на Обама е подложена на натиск да „се противопостави на Иран“ – и има тригодишен рекорд на отстъпване на републиканците по почти всеки въпрос.
По-общо казано, поражението на САЩ в Ирак, където те бяха принудени да изтеглят напълно своите военни сили след близо девет години окупация, кара Вашингтон да предприеме по-агресивни действия, за да защити господството си в регион, където основният му съперник е Иран.
Засилената враждебност в САЩ и Европа предизвика предсказуем отговор от страна на Иран – демонстрация на военна сила и обещание да устои на натиска.
Както в миналото, западните санкции и заплахите за война дадоха възможност на консерваторите, които доминират в иранското правителство, да се появят като защитници на нацията срещу империализма и да отклонят вътрешното внимание от влошаващата се икономическа криза, причинена от техните неолиберални политики и продължаващото недоволство с репресиите на държавата срещу всички опоненти, от фигури от властта до работническата класа и радикални организации.
Новата конфронтация увеличава потенциала за по-нататъшни войни и страдания в район, който вече е преобърнат от две катастрофални американски окупации и много други империалистически намеси, от Северна Африка до Централна Азия.
Лидерите на САЩ и Запада твърдят, че както рискът от военен конфликт, така и сигурността от по-нататъшно икономическо нещастие, причинено на обикновените иранци от санкциите, са необходими за овладяване на иранския режим, склонен към агресия.
Но Вашингтон и неговите съюзници са тези, които разчитат на войната, репресиите и неолиберализма, за да преследват целта си да контролират потока петрол, без значение какви са последствията за народа на Иран и целия Близък изток.
- - - - - - - - - - - - - - - - -
ПОСЛЕДНИЯТ кръг от медийни нападки срещу Иран продължи и през новата година след иранските военни маневри предназначени да подчертаят заплахата, че военноморските сили на страната могат да затворят Ормузкия проток, входната точка към Персийския залив, през който се транспортира една шеста от световния износ на петрол.
Иранската армия извърши изпитания на ракети със среден обсег, насочени към цели в Персийския залив, а висшият армейски генерал на страната Атаола Салехи, предупреди САЩ да не изпращат бойна група самолетоносачи обратно в Персийския залив, или рискова атака.
Междувременно медийният фурор около предполагаемата програма за ядрени оръжия на Иран беше подпален съобщение, че ирански учени са построили първия в страната уранов горивен прът, необходим компонент на ядрените реактори – нещо, което западните учени вярваха, че Иран не е в състояние да произведе.
Но въпреки начина, по който го представят медиите в САЩ, ескалацията не е едностранна.
На 31 декември Барак Обама подписа закона нов кръг от санкции, които са насочени към банки, уреждащи сделки с петрол с Централната банка на Иран. Мярката беше обвинена за нов спад в стойността на иранската валута, риала, до най-ниското си ниво миналата седмица.
Потенциално още по-вредно е надвиснала блокада на ЕС върху иранския петрол. Европейски служители твърдят, че е постигнато споразумение за забрана на вноса от Иран и ще бъде финализирано до края на месеца. Най-големите европейски клиенти на Иран за петрол са Испания, Гърция и Италия и те се противопоставиха на санкциите в миналото. Но и трите са подложени на финансов натиск поради дълговата криза и това очевидно е дошло заедно с политически натиск да се съобразят със стремежа на Франция и Великобритания да накажат Иран.
Посочената причина за санкциите е доклад, публикуван от Международната администрация за атомна енергия (МААЕ) през декември, който уж обвинява иранското правителство, че се опитва да разработи програма за ядрени оръжия.
През ноември Обама използва предстоящото публикуване на доклада като извинение за свързване на оръжия с десния президент на Франция Никола Саркози относно „необходимостта да се поддържа безпрецедентен натиск върху Иран да изпълни задълженията си“. Няколко седмици по-късно, Това заяви министърът на отбраната Леон Панета че „режимът в Техеран остава много сериозна заплаха за всички нас“.
В действителност шумът около заключенията на доклада на МААЕ е произведен. Като Крис Тоенсинг, редактор на Доклад за Близкия изток, написа: „Докладът съдържа доказателства, че Иран е разглеждал военни приложения на ядрени изследвания до 2003 г., но няма доказателства за подобни усилия оттогава и със сигурност няма индикация, че Иран има капацитет за ядрени оръжия или може да го има скоро.“
В тревожно ехо от подготовката за нахлуването в Ирак през 2003 г. политическите лидери на САЩ умишлено изкривиха съдържанието на доклада на МААЕ – и американската медийна машина го изяде. Например, както е документирано от групата за наблюдение на медиите Fairness and Accuracy in Reporting- New York Times погрешно съобщиха за „скорошна оценка на Международната агенция за атомна енергия, че ядрената програма на Иран има военна цел“.
Позицията на САЩ мирише на лицемерие. В края на краищата Америка е единствената страна, използвала ядрени оръжия във военен конфликт, но въпреки това се осмелява да чете лекции на Иран по въпроса.
Но дори да оставим това настрана, както посочва Тоенсинг, нищо не може да бъде по-сигурно да тласне Иран към опитите за създаване на ядрена бомба от непрекъснатите заплахи за военни действия от страна на САЩ и техните съюзници – особено Израел, стражът на Вашингтон в региона и единственото правителство в Близкия изток, което наистина притежава ядрени оръжия.
- - - - - - - - - - - - - - - - -
СТРАХОВЕТЕ НА ИРАН от атака на Запада са основателни, както показва скорошна статия на Гарет Портър от Inter Press Service. Портър твърди, че десният премиер Бенямин Нетаняху се опитва да маневрира администрацията на Обама да подкрепи израелски "превантивен" удар срещу Иран.
Миналата година бивш шеф на израелското разузнаване Меир Даган разкри, че той и други висши служители едва са блокирали опит през 2010 г. на Нетаняху и неговия министър на отбраната Ехуд Барак да извършат подобна атака. „Общоприето е, че една израелска атака може само временно да откаже иранската ядрена програма, което представлява значителен риск за Израел“, пише Портър. „Но Нетаняху и Барак се надяват да въвлекат Съединените щати във войната, за да създадат много по-големи разрушения и може би свалянето на ислямския режим.“
Позовавайки се на новини за дискусия в Белия дом с висшето ръководство на Пентагона миналия ноември, Портър заключи, че администрацията на Обама се противопоставя на всяка незабавна атака срещу Иран. Въпреки това, пише Портър, Обама очевидно не е предупредил изрично Нетаняху да не нанася удар срещу Иран, за разочарование на ръководството на Пентагона.
Пентагонът, пренапрегнат от продължаващата война в Афганистан и все още възстановяващ се от неуспеха си при необходимостта да се изтегли напълно от Ирак, има основателна причина да се опасява, че ще бъде въвлечен в ескалираща война с Иран, ако Израел започне атака.
Но това не е гаранция срещу случването на точно такъв сценарий – особено с американските служители, които засилват собствената си реторика. Например, Панета използва скорошна пресконференция на Пентагона разкриване на нова стратегия на САЩ, базирана на по-слаба и по-мобилна американска военна сила, за да идентифицира Иран, блокиращ Ормузкия проток, като вид бъдеща криза, на която Вашингтон ще трябва да отговори.
От своя страна държавният секретар Хилъри Клинтън беше особено враждебен критик на Иран, деклариране през 2010 г., когато бяха наложени предишен набор от санкции на САЩ, че Иран се „движи към военна диктатура“. Иронията на този коментар беше, че Клинтън говореше в Катар – още един съюзник на САЩ в региона, управляван от репресивна монархия, за разлика от Иран, който всъщност провежда избори.
Междувременно алтернативата на администрацията на Обама за незабавен военен удар далеч не е мирна.
Единият аспект е въоръжаването на съюзниците на САЩ в региона. В края на декември м.г. Американски служители обявиха сделка за 30 милиарда долара да достави на диктаторския режим в Саудитска Арабия 84 нови най-модерни бойни самолета, заедно с мунициите, резервните части и обучението, необходимо за поддръжката им. „Тази продажба ще изпрати силно послание към страните в региона, че Съединените щати са ангажирани със стабилността в Персийския залив и по-широкия Близък изток“, каза старши служител на Държавния департамент Андрю Шапиро пред репортери.
Освен това непрекъснато затягащите се санкции срещу Иран нанасят икономически жертви – и както в Ирак преди това, основната тежест ще бъде понесена от обикновените иранци.
Иранската икономика е в криза. Според ПазителТова е Саймън Тисдал, „Цените на храните растат, доларите се трупат, а валутата на Иран, риалът, падна в стойност с 40 процента през последните седмици.“ Новите санкции – особено задаващото се петролно ембарго на ЕС – ще продължат това слизане надолу.
Но опитът от санкциите в други страни показва, че основните хора, които са ощетени от тях, не са управляващите и генералите, а обикновените хора. В Ирак, например, правителството на САЩ накара ООН да наложи най-строгата икономическа блокада в историята след първата война в Персийския залив през 1991 г. Саддам Хюсеин оцеля, както и режимът, но обикновените иракчани платиха ужасяваща цена, включително половин милион деца под 5-годишна възраст умират като пряка последица, според статистиката на ООН.
- - - - - - - - - - - - - - - - -
СЪЩО КАТО в Ирак, санкциите неизбежно ще бъдат от полза за консервативния елит, който доминира правителството в Иран, въпреки масовото движение за демокрация след изпълнените с измами избори през 2009 г.
Режимът, ръководен от президента Махмуд Ахмадинеджад, оцеля при възхода от 2009 г. поради репресиите срещу привържениците на „зеленото движение“, водено от основния му съперник на вота, бившия премиер Мир Хюсеин Мусави. Всеки нов израз на желанието за демокрация в Иран – включително демонстрациите по-рано тази година в знак на солидарност с бунтовете от Арабската пролет в целия арабски свят – беше посрещнат с железен юмрук.
Въпреки това режимът се страхува от изборите в началото на март – не на последно място защото икономическата криза на Иран удря тежко и милиони обвиняват статуквото. Консерваторите може да се сблъскат с бойкот, който излага гласуването като нелегитимен или с възраждане на движението по улиците, според писателя Ясмин Алем: „В резултат на арабските въстания клерикалният режим се стреми да създаде образ на своята сила и популярност. Ако обаче изборите се превърнат в мрачна афера, това ще има обратен ефект.“
В този контекст военните заплахи, санкциите и неистовите заклейми на Иран от страна на Запада са подарък за консерваторите, които се стремят да отклонят недоволството. Когато САЩ наложиха по-ранен кръг от санкции през 2010 г. – с въстанието на „зеленото движение“ още по-свежо в спомените –Пише Лий Сустар от SocialistWorker.org:
Санкциите срещу Иран вероятно ще имат подобен ефект [на икономическата блокада на Ирак през 1990-те години], тъй като Ахмадинеджад може да използва икономическите затруднения като прикритие за продължаващата си програма за приватизация на държавни предприятия, за да обогати своите приятели, като същевременно намали жизнения стандарт на работниците . САЩ ще поемат вината – и опозицията ще бъде атакувана като марионетки на Вашингтон.
Още един фактор трябва да бъде взет предвид при разбирането на новата конфронтация на Запада с Иран.
В същото време, когато икономическата криза и политическото недоволство нанасят жертви на вътрешния пазар, позицията на Иран в региона е значително укрепена – поради ефективната декларация на правителството на САЩ за провал в Ирак, с пълно изтегляне на военните сили.
Доминираното от шиити правителство на министър-председателя Нури ал-Малики, подкрепяно от САЩ толкова дълго, използва случая на изтеглянето, за да се насочи срещу сунитски политически фигури и партии, които си сътрудничат с него. Конфликтът повдигна призрака на подновена гражданска война, но също така подчерта факта, че влиянието на Иран върху Ирак и неговото политическо бъдеще са по-силни от всякога.
Както каза авторът Майкъл Шварц в интервю за SocialistWorker.org, оттеглянето на САЩ от Ирак означава, че:
Иран става все по-важен, не защото иранският режим е толкова могъщ и агресивен, колкото САЩ казват, че е, а защото Иран представлява полюса, около който може да се стегне геополитически независим Близък изток. Това е, което САЩ отказват да позволят да се случи.
Така че необходимостта да се противодейства на разпространяващото се влияние на Иран – сега чрез оспорването му в целия регион, вместо главно да се оспорва ролята му в Ирак – е друг фактор, който стимулира засиленото напрежение в региона на Персийския залив.
САЩ се борят да запазят доминиращата си позиция в контролирането на потока от петрол в Близкия изток, въпреки неуспеха в Ирак – и това изисква по-агресивна позиция срещу Иран, независимо дали администрацията на Обама иска или не иска да избегне военна атака.
Какво ще се случи след това е невъзможно да се предвиди. Но това е ясно: ескалиращите враждебни действия – водени преди всичко от САЩ и Запада, които се опитват да наложат волята си в региона – правят нова война по-вероятна, не по-малко.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ