Годините 2007 и 2008 са епохи за тези, които се борят срещу окупацията и за палестинското право на самоопределение. Четиридесет години от израелската окупация на Западния бряг и Ивицата Газа бяха отбелязани ненасилствено по целия свят през юни; следващата година мирни демонстрации ще отбележат 60-ата годишнина от създаването на държавата Израел, по време на която приблизително 700,000 XNUMX палестинци бяха принудени да напуснат или напуснаха земята си – събитие, което палестинците наричат Накба или „катастрофа“.
Световните кампании през следващата година ще засилят инициативите на местно ниво, ще потвърдят многобройните резолюции на ООН, които потвърждават правото на палестинците на самоопределение и призовават за създаване на мрежи на гражданското общество.
Що се отнася до израелските цивилни, от 1967 г. до един милион са гласували с краката си и са напуснали Израел, а някои казват, че процентът на онези, които отказват да служат в израелската армия, достига 50 процента и че 30 процента от израелските пилоти отказват да бомбардират Западния бряг и ивицата Газа. Тази окупация е неустойчива и израелските цивилни губят вяра в милитаризма. Това трябва да сложи край и ние трябва да изработим жизнеспособни алтернативи за мирен живот заедно, при пълно признаване на нашите взаимни права, не на последно място основното човешко право на самоопределение.
Трябва да се разгледат централни въпроси като признаването от страна на Израел на отговорността за бежанците. Не на последно място в името на израелското „затваряне“ и край на изключителната природа на Израел, която му пречи да участва като нормална държава в този парламент на човека, който е ООН.
Относно спокойните отношения на Израел със САЩ, които току-що обявиха пакет от военна помощ от 30 милиарда долара за Израел, журналистът и режисьорът Джон Пилджър наскоро отбеляза: „Никоя друга страна на земята не се радва на такъв имунитет, който да й позволява да действа без санкции, като Израел. Никоя друга държава няма такова досие на беззаконие: нито една от световните тирании не се доближава. Международни договори, като Договора за неразпространение на ядрено оръжие, ратифициран от Иран, се игнорират от Израел. Няма нищо подобно в историята на ООН.
Всъщност, като пряко отричане на признаването от ООН на израелската държавност, Израел пренебрегна над 60 резолюции на Съвета за сигурност на ООН.
Въпреки това, както отбелязва Пилгер, приливът се обръща. „Размахът на бойкота нараства неумолимо, сякаш е преминат важен маркер, напомнящ за бойкотите, довели до санкции срещу апартейда в Южна Африка. И Мандела, и Дезмънд Туту са направили този паралел; както и южноафриканският министър от кабинета Рони Касрилс и други видни еврейски членове на освободителната борба.“
В Палестина тази година Касрилс каза, че ситуацията там е 100 пъти по-лоша, отколкото беше в апартейда в Южна Африка. Специалният докладчик на ООН за правото на храна Жан Зиглер и (в парламентарен дебат) британският член на парламента Клеър Шорт казаха, че условията за правата на човека в търговското споразумение на ЕС трябва да бъдат приложени и търговските преференции на Израел да бъдат прекратени. Специалният докладчик на ООН за човешките права в палестинските територии Джон Дугард говори за престъпления срещу човечеството, тъй като окупацията се характеризира с елементи на колониализъм и апартейд.
След пет години работа с дипломати, политици и хуманитарни работници в Израел и Палестина, виждам на индивидуална основа огромна лична подкрепа и съпричастност към палестинската кауза, защото картината на несправедливостта е ясна. Но ние стоим на ръба на опасна пропаст, разширяваща се пропаст между реалната политика и политиките на мир и демокрация.
За да принудим дипломати или политици да променят политиката, трябва да изградим масови движения като движението срещу апартейда през 80-те или за граждански права през 60-те.
В Палестина има ежедневно разрушаване на домове, арести, насилие от заселници, изграждане на стена върху палестинска земя, експроприации, изкореняване на дървета, задържания, затваряния, контролно-пропускателни пунктове и военни нападения. Израелското общество е дисфункционално, а палестинското общество е лишено от права, така че външната помощ и солидарността са жизненоважни. Само това ще изпрати посланието към Израел и неговия спонсор Съединените щати, че престъпленията на окупацията са непоносими и трябва да сложат край.
В името на Израел и палестинците ние трябва да спасим Израел от самия него. Живеейки в Южна Африка по време на апартейд, видях усилията за бойкот да насърчават общественото съзнание, да оказват натиск и неодобрение на държавата за расистките политики на правителството. Израелският историк Илан Папе каза, че бойкотите „няма да променят позициите за един ден, но ще изпратят ясно послание към израелската общественост, че тези позиции са расистки и неприемливи... Те ще трябва да изберат.“
Трябва да спрем самоубийствената политика на израелското правителство. Това означава да лобираме тези на власт (особено във Вашингтон, но също и в Европа) и да настояваме да посетят Палестина с критични водачи, за да видят какво наистина се случва.
Израелското правителство и неоконсервативната администрация на Буш не действат за мир и от нас като граждани на света зависи да изразим неодобрението си. Ние водим духовна битка, която, иншаалла, в крайна сметка ще спечелим. Заедно.
Анджела Годфри-Голдщайн е служител по застъпничеството на Израелския комитет срещу разрушаването на къщи, организация за мир и човешки права, базирана в Йерусалим.
Този коментар е адаптиран от реч, изнесена от автора в Европейския парламент на 30 август 2007 г. на конференция на гражданското общество на ООН за израелско-палестинския мир.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ