Но, предвидимо, той не се използва за справяне с
„Възмутен съм от нападението на тълпата срещу
Тук има два основни проблема. Едната е ситуацията в самото Косово (до която ще стигнем след малко), но другата е атаката срещу
Може би най-голямото престъпление срещу което и да е посолство в историята на
На 7 май 1999 г., в разгара на 78-дневната водена от САЩ бомбардировка на НАТО на
Отвъд очевидното лицемерие на
Няколко дни преди нападението на
По време на предизборната си кампания лагерът на Клинтън изтъкна Косово като успешен модел за това как да се провежда външната политика на САЩ, а Клинтън критикува Буш, че „отне толкова много време, за да стигнем до тази историческа точка“.
Може би малко от тази история е в ред. Ако Косово е нейната идея за солидно
На 24 март 1999 г. президентът Бил Клинтън започва 11-седмична бомбена кампания срещу
Месец преди началото на бомбардировките,
Никога не се обсъжда какво всъщност е бил помолен да подпише Милошевич. Това, че това на практика би означавало края на суверенитета на нацията, не беше история. Доминиращият разказ за последните девет години, повторен тази седмица от Уилям Коен,
Така заваляха хуманитарните бомби
Подобно на твърденията на Буш за иракските оръжия за масово унищожение в навечерието на американската инвазия, през 1999 г. служители на администрацията на Клинтън също изнесоха зашеметяващи твърдения за нивото на бруталност, присъстващо в Косово, като част от пропагандната кампания. „Сега видяхме около 100,000 4,600 мъже на военна възраст да са изчезнали... Те може да са били убити“, каза Коен пет седмици след бомбардировката. Той каза, че до XNUMX мъже от Косово са били екзекутирани, добавяйки: „Подозирам, че е много повече от това“. Тези числа бяха напълно неверни. В крайна сметка оценките бяха драстично намалени, както Джъстин Раймондо посочи наскоро в своята колона за Antiwar.com, от 100,000 50,000 на 10,000 2,000 на XNUMX XNUMX и „в този момент Партията на войната спря напълно да говори за числа и просто отпразнува славната победа на „хуманитарната интервенция“.“ Както се оказа „нямаше „геноцид“ — самият Международен трибунал съобщи, че малко над XNUMX тела бяха извадени от следвоенно Косово, включително сърби, роми и косовари, всички жертви на жестоката гражданска война, в която се намесихме на страната на последните. Цялата фантастична история за още един „холокост“ в средата на Европа беше измама", според Раймондо.
След нахлуването на НАТО в Косово през юни 1999 г. САЩ и техните съюзници стояха настрана, докато албанската мафия и банди от престъпници и паравоенни формирования се разпространиха из провинцията и систематично прочистиха Косово от стотици хиляди сърби, роми и други етнически малцинства. Те опожаряват къщи, предприятия и църкви и провеждат шокираща кампания за насилствено прогонване на неалбанците от провинцията. Междувременно САЩ работиха в тясно сътрудничество с Армията за освобождение на Косово и подкрепиха издигането на военнопрестъпници до най-високите нива на власт в Косово. Днес Косово се е превърнало в център за трафик на хора, организирана престъпност и контрабанда на наркотици. Накратко това е мафиотска държава. Това ли е „демокрацията“, за която Хилари Клинтън говори, че „насърчава“ в „сърцето“ на Европа?
Не отне много време на САЩ да започнат изграждането на масивна американска военна база, Camp Bondsteel, която удобно се намира в зона от огромен геополитически интерес за Вашингтон. (Сред най-странните си съоръжения, Bondsteel сега предлага уроци в образователния център на Лора Буш, както и масажи от тайландски жени и всички многонационални нездравословни храни, които (н) някога бихте могли да пожелаете). През ноември 2005 г. Алваро Гил-Роблес, пратеник по правата на човека на Съвета на Европа, описа Бондстийл като "по-малка версия на Гуантанамо". О, и Bondsteel е конструиран от бившия филиал на Halliburton KBR.
Тук се крие един интересен момент. Сръбското правителство до голяма степен е ориентирано към Европа, а не към САЩ. Премиерът на страната Воислав Кощуница е консервативен изолационист, който не е ентусиазиран от американска военна база на сръбска земя, както и Куба от Гитмо. Той обвини, че с признаването на Косово Вашингтон е бил "готов безскрупулно и насилствено да застраши международния ред в името на собствените си военни интереси". За бъдещото независимо косовско правителство обаче Бондстийл не е проблем.
Русия и няколко други нации се борят срещу признаването на Косово като независима нация, но това едва ли ще успее. И все пак това действие несъмнено ще отеква години напред. „В Сърбия имаме ситуация, в която САЩ принудиха действие – провъзгласяването на независимост от косовските албанци – което е в явно нарушение на най-основните принципи на международното право след Втората световна война“, твърди Робърт Хейдън, директор на Центъра за руски и източноевропейски изследвания към университета в Питсбърг. „Границите не могат да се променят със сила и без съгласие – този принцип всъщност беше основната заявена причина за атаката на САЩ срещу Ирак през 1991 г.“
И това ни води до пълен кръг. Международното право има значение само когато е удобно за САЩ. Такива са и виковете за „хуманитарна намеса“. И въпреки екстремизма на администрацията на Буш, това едва ли е уникално републикански феномен. В един справедлив свят би имало хуманитарна намеса срещу американската окупация на Ирак - с нейните безразборни убийства на цивилни, стаи за изтезания и широко разпространени нарушения на човешките права. Със сигурност щеше да има такава намеса по време на двупартийното клане, чрез бомби и санкции, на народа на Ирак през последните 18 години. Но това е, което получавате, когато ченгетата, съдиите и прокурорите са престъпниците. Политиката на САЩ винаги е действала върху система за достойни жертви, недостойни жертви, която почти никога не е основно за спасяването на жертвите. Хуманността е публично предлаганото оправдание за действието, рядко, ако изобщо е основната мотивация. С Ирак Буш извади хуманитарното оправдание за окупацията – бруталността на Саддам – едва след като лъжите за ОМУ бяха напълно развенчани. В Югославия Клинтън го използва направо от портите. И в двата случая прозвуча неискрено.
Ако сте жертва, която случайно споделя обща география с интересите на САЩ, международното право е на ваша страна, стига да е удобно. Ако не, добре, трудно. ООН така или иначе е само дебатен клуб. Просто попитайте десетките хиляди кюрди, които бяха избити от Турция с оръжия, продадени им от администрацията на Клинтън през 1990-те години. Или палестинците, които живеят под бруталността на израелската окупация. В някои случаи „жертвите“, за които се твърди, че са защитени от САЩ, всъщност сами биват бомбардирани, какъвто беше случаят с „хуманитарните“ бомбардировки на президента Клинтън в северната и южната част на Ирак веднъж на всеки три дни в края на 1990-те години.
В по-голямата картина, бързото признаване на независимо Косово от администрацията на Буш ни даде силно напомняне за факт, който твърде често се пренебрегва в наши дни: империята е двупартийна, както и тактиките, реториката и бомбите, използвани за нейната защита и разширяване.
Джеръми Скахил, независим журналист, който често докладва за националната радио и телевизионна програма Democracy Now!, е прекарал много време в репортажи от Ирак и Югославия. В момента е сътрудник на Puffin Writing в The Nation Institute. Скахил е автор на Blackwater: The Rise of the World’s Most Powerful Mercenary Army.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ