Взривоопасната ситуация, в която се намира Пакистан, главно в резултат на собствените му инициативи през последните десетилетия, означава, че вниманието неизбежно се съсредоточава върху ислямистката войнственост и политическа дисфункция. Различни други аспекти на по-голямата картина, които трябва да осигурят много поводи за тревога, са изместени в периферията.
Например, нямаше твърде много изрази на загриженост, когато доклад на ООН прогнозира още през юли, че ако настоящите тенденции на растеж на населението се запазят, Пакистан ще бъде четвъртата по големина страна в света до 2050 г. Погрешно, идеята Пакистан да изостава само Китай, Индия и Съединените щати в това отношение може дори да са поразили някои като повод за гордост.
Предупреждението за задаваща се демографска катастрофа беше повторено миналата събота в доклад, поръчан от Британския съвет и базиран основно на проучване на общественото мнение, фокусирано върху по-младото поколение.
Когато Пакистан възниква през 1947 г., той не фигурира в най-високите ешелони на най-населените страни в света. Двадесет години по-късно беше на шесто или седмо място. По онова време, забележете, тя се състоеше от две крила.
Впоследствие Източен Пакистан стана Бангладеш в резултат на геноцидна военна операция, организирана от същата институция, на която днешните пакистански младежи, според проучването на Британския съвет, изглежда имат най-голямо доверие. По онова време населението му е било малко по-високо от това на Западен Пакистан.
През следващите десетилетия редът е обърнат. Пакистан и Бангладеш днес са съответно на шесто и седмо място в световната класация на населението. Проучване, публикувано миналата година в медицинското списание Lancet, помага да се обясни защо Бангладеш е постигнал по-голям успех от Пакистан в ограничаването на нарастването на населението.
Според Джон Клеланд, водещият автор на изследването, новаторският подход на правителството в Дака е направил всичко различно. Малко след като спечели своята война за независимост, Бангладеш възприе подход, базиран на общността, при който грамотни селски жени, обучени в основна медицина и семейно планиране, бяха наети да ходят от врата на врата, раздавайки презервативи и противозачатъчни хапчета, както и насочвайки жени за клинична контрацепция .
„Тъй като бяха грамотни“, според Клеланд, „те бяха част от елита и като селяни имаха доверие сред едно подозрително и много религиозно население“. Нивата на раждаемост в Бангладеш впоследствие са намалели наполовина от шест на три деца на жена – феноменално постижение.
В Пакистан, от друга страна, само една форма на контрацепция беше популяризирана от плащащи лекари и акушерки: вътрематочни устройства (ВМС). „Всички тези пари означаваха огромна корупция и фалшифицирани цифри“, казва Клеланд, „докато нямаше достатъчно медицинска подкрепа, така че когато жените имаха проблеми с IUD, те нямаха къде да отидат. Когато някой направи честно проучване, те откриха, че никой не е използвал спирала."
В резултат на това до 2050 г. населението на Пакистан се очаква да бъде с 62 милиона повече от това на Бангладеш.
Докладът на Британския съвет предполага, че населението ще нарасне с 85 милиона през следващите две десетилетия. Две трети от пакистанците в момента са под 30 години. Делът очевидно ще нараства. Необходими са тридесет и шест милиона нови работни места годишно, за да се поддържа това ниво на растеж на населението. В момента се създават само един милион годишно.
Според Дейвид Стивън, сътрудник в Центъра за международно сътрудничество на Нюйоркския университет, който е служил като съветник за доклада, „можете да получите бърза социална и икономическа промяна“, ако младежката издутина бъде правилно овладяна, „но другият път ще доведе до кошмар, който ще се разиграе след 20-30 години".
Това е оптимистично мнение. Кошмарът вече се разиграва и това се отразява в мненията, констатирани от проучването на Британския съвет.
Разбира се, статистическите данни, които излизат от подобни доклади, трябва да се приемат с щипка сол; този конкретен се основава на интервюта с 1,226 млади пакистанци, за които се твърди, че представляват представителна извадка от младежите в страната. Последното твърдение винаги може да бъде поставено под въпрос. И все пак това не е достатъчна причина за пренебрегване на проучването, не на последно място защото неговите изводи и заключения се оказват сравнително точно отражение на националния начин на мислене.
Едва ли е изненадващо, например, че инфлацията – 23 процента тази година – надделява над тероризма като основна причина за безпокойство. Или че само една трета от респондентите имат някаква вяра в демокрацията, което почти точно съвпада с дела, който подкрепя всичко, което смятат за ислямски начин на управление.
Говорителят на управляващата Пакистанска народна партия Фарахназ Испахани вижда вярата в армията (60 процента), а не в политиците (10 процента) като следствие от факта, че едва ли на някое гражданско правителство досега е било позволено да завърши мандата си.
Точно обратното, относителната липса на подкрепа за демократичния процес отразява естеството и ограниченията на водещите политически партии – не на последно място капризите на един президент, който, опитвайки се да се представи като незаменимо оръжие срещу тероризма, информира британският The Daily Telegraph по-рано тази година каза, че той е устоял на влиянието на "екстремизма от Аун Сан Су Чи до талибаните".
Асиф Али Зардари, разбира се, не е първостепенният проблем на Пакистан. Тревожен е недостигът на алтернативи. Както и липсата на ролеви модели за младите пакистанци.
Повече от очевидно е, че по отношение на инфраструктурата и икономическия растеж (или липсата на такъв) Пакистан не е в състояние да поддържа дори сегашното си население, да не говорим за предстоящия взрив. Може да не е твърде късно за съгласувани усилия за увеличаване на населението, съчетани с опит да се осигурят възможностите за образование, здравеопазване и работа, от които днешните млади хора отчаяно се нуждаят.
Вероятността за подходящи мерки обаче остава минимална. Пакистан, изпреварвайки Индонезия, ще бъде най-голямата мюсюлманска страна в определен момент. Твърде много от неговите обитатели може да възприемат тази вероятност като средство Пакистан да се позиционира като епицентър на възможен халифат.
Това е луд сън с кошмарни последствия. Но далеч не е ясно дали съществуващите политически и военни сили могат да предотвратят разгръщането му.
Мейл: [имейл защитен]
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ