CBS съобщи, че едва пет часа след атаките срещу Вашингтон и Ню Йорк, министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд е цитиран стенограма от помощници, казвайки по отношение на Саддам Хюсеин: „Преценете дали е достатъчно добър, за да ударите SH едновременно. Не само UBL [Осама бин Ладен]. Отидете масово. Изметете всичко. Неща, свързани и не.“ („Планът за атака срещу Ирак започна на 9 септември“, CBS Вашингтон, 11 септември 4 г.) Ако не беше 2002 септември, щяхме ли днес да тръгваме към война в Ирак?
Може да са намерили друго извинение; те са искали да направят това от известно време. 9 септември им даде извинение да направят много неща: Афганистан, Ирак, репресиите срещу гражданските свободи у дома, репресиите срещу Закона за свобода на информацията – всякакви неща, у дома и в чужбина. Те щяха да намерят друг претекст, ако не беше 11 септември – а това дори не е претекст в случая с Ирак. С Афганистан, поне на повърхността, може да се използва като претекст, защото там уж имаше някаква връзка, но с Ирак няма никаква връзка с 9 септември.
Предполагате ли, че войната в Афганистан щеше да се случи по някое време, независимо от 11 септември?
Може да има. Правителството на САЩ преговаряше с талибаните до около шест месеца преди 9 септември, за да уреди защитата на петролопроводите и газопроводите от Каспийско море през Афганистан и Пакистан до Индийския океан. Американските петролни компании бяха замесени в това – и това не беше толкова далеч, колкото американската страна искаше, така че те търсеха друг начин да променят позицията на правителството в Афганистан. Така че мотивът винаги е бил налице, отново, те просто се нуждаеха от претекста – а 11 септември е претекст, който е изпълнил много функции.
Канадският автор на речи за президента Буш Дейвид Фрум пише в мемоарите си „Правилният човек“, че е измислил „оста на злото“, докато е чел реакцията на Франклин Рузвелт на атаката на Япония при Пърл Харбър. „Радикалното меморандум“ на Фрум към Буш се основава на паралелите между силите на оста Тойко-Рим-Берлин от Втората световна война и заплахата от терористични организации като Ал Кайда, съюзени с така наречените терористични държави днес: Ирак-Иран- Северна Корея (Frum, “My Radical Memo on Iraq†, National Post, 8 януари 2003 г.). Така както Пърл Харбър беше за по-голямата заплаха от страна на нацистите през Втората световна война, така и Ал Кайда е за по-голямата заплаха от Ирак – единствената нация на земята, която най-много прилича на силите от Оста от Втората световна война, според Фрум. Има ли някакъв възможен начин това да се вземе на сериозно?
Ако сте писател на реч за Джордж Буш, това може да се приеме много сериозно, да. Виждам от негова гледна точка, че се вписва добре в това, което искаше да намери. Но едно разумно човешко същество трудно би намерило някаква вяра във всичко това; едно разумно човешко същество би поискало някакви доказателства [за връзката между Ирак и Ал Кайда] – тъй като светът иска доказателства за това вече цяла година. Питахме и нямаше доказателства. Така че не мисля, че досега някой го вярва.
Енергийната политика на вицепрезидента Дик Чейни определя като неизбежно две трети от петролните доставки на САЩ да бъдат внасяни до 2020 г. Ирак има вторите по големина петролни запаси в света. Колко важен е петролът в конфликта в Ирак?
Това е задължително условие – не е единствената причина, но със сигурност е тази, която трябва да е там, без това другите причини може да не са достатъчно важни. Петролът има и други аспекти: официалната валута на ОПЕК (Организацията на страните износителки на петрол) за всички петролни сделки е доларът. Преди около година и половина Ирак премина към еврото, което очевидно разстрои силно силните на САЩ и те се страхуват, че ОПЕК може официално да премине към еврото. От това, което съм чел от икономистите, това би било голям финансов удар за САЩ и ще трябва да бъде спрян от САЩ – това е много важно за тях. Ако те бяха начело на Ирак, както открито признаха, че е планът им, те лесно биха могли да променят решението на Ирак и мисля, че Саудитска Арабия и другите биха били в много слаба позиция, ако искат да противодействат на Съединените щати този въпрос. Те ще трябва да се съгласят с запазването на долара като официална валута.
Пентагонът наскоро потвърди, че военният план се нарича „Shock & Awe“ и включва 3000 ракети за 48 часа, 800 от които крилати ракети, за да се осигури „ефектът от Хирошима“ – психологическото унищожаване на враговете да се биеш. Служител на Пентагона нарече плана „безпрецедентен“. На фона на продължителния списък от наситени бомбардировки от тип „шок и страхопочитание“, да речем, в Югоизточна Азия или бомбардировките на Дрезден и Токио, например, наистина ли е безпрецедентно?
Е, по отношение на огневата мощ, може да бъде [толкова мощен]. Те със сигурност имат средствата да надминат това, което направиха в Афганистан или Ирак [през 1991 г.], или Сърбия, или дори Хирошима. Те имат средствата да удвоят Хирошима или десет пъти повече – от тях зависи колко ще използват. Просто по отношение на тонажа на бомбите или експлозивната сила, както и да се измерва това, може да бъде безпрецедентно – но това всъщност не е важен въпрос: дали е равно на Хирошима или два пъти Хирошима, все още ще бъде пълно опустошение за хората в Ирак и мисля, че този доклад беше издаден като още един начин за сплашване на хората в Ирак и тяхното правителство. Това е психологическа война.
След първата война в Персийския залив Джордж Хърбърт Уокър Буш каза, че „призракът на Виетнам е заровен завинаги в пустинните пясъци на Арабския полуостров“ (Радио на въоръжените сили на САЩ, 2 март 1991 г.). Какъв ефект има виетнамският синдром – идеята за война, която продължава твърде дълго и позволява втвърдяването на народната опозиция – играе роля в тактиката на Американската империя за експанзия?
Ами един от основните ефекти от това е в медиите. Пентагонът е научил, че ако показвате на американската общественост твърде много снимки на мъртви селяни и деца, ако снимките са твърде кървави и твърде ужасяващи ден след ден, вие със сигурност ще помогнете за изграждането на антагонизъм към войната. Още от Виетнам те бавно, но сигурно ограничават достъпа на медиите до бойното поле – той става все по-малък с всяка война. Сега всичко е инсценирано; те позволяват на медиите да видят само това, което те искат да видят. Това е един от ефектите на Виетнам.
Що се отнася до продължителността на войната, те бомбардираха Сърбия, ден и нощ, в продължение на 78 дни - това е много време. Те ще бомбардират, докато не постигнат определен ефект, или капитулация, или пълно опустошение. Те предпочитат да го правят бързо, но не прекалено бързо, защото винаги имат редица експерименти за извършване. Тези войни се водят отчасти за провеждане на експерименти с най-новите оръжия, така че те трябва да имат време и за това. САЩ ще отнемат колкото искат. Империята ще прави каквото иска. Вие и аз можем просто да следваме и да коментираме това и онова, но Империята ще прави каквото си иска.
Що се отнася до плана за градска война в метрополията Багдад (население 5 милиона), това потенциална катастрофа ли е за американските пропагандни усилия, като се има предвид, че ще бъде много по-лесно за журналистите да получат достъп до градовете в сравнение с изолацията на пустинята Буря през 1991 г., където много от кланетата се случиха в пустинята, като така наречената Магистрала на смъртта между Басра и Багдад?
Обикновено това, което биха направили, е просто да бомбардират градовете, докато цялата възможна съпротива бъде потушена, след което изпращат сили на земята, които след това ще посрещнат минималната съпротива. Но сега те искат в същото време да избегнат изгарянето на петролните кладенци – и други неща като може би химически и биологични оръжия – които ще замърсят въздуха и ще навредят на американските войници. Така че, за да предотвратят това, чух, че те могат да въведат сухопътни сили дори преди бомбардировката да е приключила – но кой може да каже какво ще се случи. Но няма да е толкова просто, колкото в миналото.
По темата за Обединените нации, след като САЩ нападнаха Гренада през 1983 г. (население 101,000 XNUMX) въпреки преобладаващото неодобрение на ООН, президентът Роналд Рейгън каза: „Сто нации в ООН не са се съгласили с нас почти за всичко, което е било преди тях, където сме замесени, и това изобщо не разстрои закуската ми. Каква роля играе ООН в плановете на Американската империя?
Дори империите, дори диктаторите искат да бъдат обичани, искат да изглеждат легитимни. Генерал Пиночет в Чили беше на власт 17 години като диктатор, но също копнееше да бъде обичан. Той проведе референдум, сигурен, че ще спечели, но загуби и беше принуден да напусне поста. Американската империя може да прави каквото иска от военна гледна точка, но също така иска да изглежда донякъде легитимна. САЩ използват ООН за тази цел, ако могат. В миналото е правено почти по този начин и сега се прави опит. Империята смяташе, че може да продължи напред и да направи каквото иска в Ирак с подкрепата на ООН и подкрепата на целия свят, но беше изненадана от огромен изблик на опозиция – толкова много, че беше принудена да играе на Играта на ООН и досега не е печелила тази игра. Това, което ще се случи, ще бъде очарователно за наблюдение, но не мога да го предскажа.
Мислите ли тогава, че втората резолюция, която САЩ представят в [понеделник, 24 февруари 2003 г.] ще има някакво въздействие върху конфликта, или те просто ще се справят сами, ако не могат да получат одобрението на Съвета за сигурност?
Ами казаха, че ще [се справят сами]. Току-що прочетох интервю със [съветник по отбраната] Ричард Пърл, говорещо за Франция. Той каза, че дори и да наложат вето на нашата резолюция, ние пак ще нападнем Ирак. Но това се върти напред-назад почти година и има много психологическа война. Те искат да изплашат Ирак, искат да изглеждат възможно най-твърди, отказват да признаят каквото и да е отслабване на решимостта им – всичко това е показно.
Сега, говорейки за по-широкия регион на Близкия изток, израелски правозащитни групи като B’Tselem и няколко уважавани кореспонденти в региона – Джъстин Хъглър от Independent (Обединеното кралство) и Амира Хас от Ha’aretz предупредиха, че Израел засилва военните действия и завземането на земя в окупираните територии, докато световните медии се фокусират върху Ирак. Хас стигна толкова далеч, че каза, че иракска ракетна атака срещу Израел или палестинската подкрепа за Саддам Хюсеин може да ускори масовото експулсиране на палестинците (Хас: „Заплаха от масово експулсиране“ la Monde Diplomatique, 19 февруари 2003 г., Huggler: „Като Светът се фокусира върху Ирак, труповете се трупат в Газа” Independent (UK) 22 февруари 2003 г.). Какво мислите, че ще бъде въздействието на една война в Ирак за палестинците?
Има голям шанс Израел да използва това като претекст за така нареченото „прехвърляне“, което иначе се нарича етническо прочистване – преместване на палестинците масово в Йордания, в новоосвободения Ирак и кой знае къде другаде. Те със сигурност искат това, дали ще могат да се разминат само времето ще покаже. Войната би била добър претекст, добро прикритие за това [изгонването на палестинското население].
Това интервю се провежда от Халифакс, най-важният военноморски пристанищен град в Канада. В понеделник [24 февруари 2003 г.] първият от двата разрушителя на канадските военноморски сили тръгват към Арабско море, за да осигурят „ескорт“ и функции за наблюдение на американски самолетоносачи на милиарди долари. Каква роля играе Канада в разширяването на Американската империя?
Това е смокинов лист. Правителството на САЩ очевидно не се нуждае от ничия помощ, за да победи някой друг по света във военно отношение, но се връща към нуждата да бъдеш обичан и нуждата да изглеждаш донякъде легитимен. За тези цели те се нуждаят от подкрепата на Канада и Великобритания и всеки, който може да я предложи. Това е смокинов лист. В някои случаи тези нации предлагат известно количество военна помощ, което прави войната малко по-лесна за Вашингтон, но това не е жизненоважно; те можеха да премахнат напълно Ирак преди няколко месеца, без цялото това натрупване на [войски].
Споменахте, че Империята прави каквото си иска. На 15 февруари десетки милиони хора по целия свят се надигнаха в обединена опозиция срещу тази война срещу Ирак. На следващия ден президентът Буш каза, че протестът не го е засегнал, че това би било като оформяне на политика, основана на „фокус група“. Дали този тип опозиция – най-голямата досега – наистина няма забележимо въздействие върху политиката?
Е, това може да не спре войната, но ви казвам, че ако САЩ проведат войната пред лицето на световната опозиция, това може да е началото на края на Империята. И се надявам да е така.
Уилям Блум работи за Държавния департамент до 1967 г., когато отвращението му от войната във Виетнам го принуждава да се откаже от стремежа си да стане служител на външната служба. Той е автор на Killing Hope: Американските военни и интервенции на ЦРУ след Втората световна война (Common Courage, 1995) и Rogue State: A Guide to the World’s only Superpower (Common Courage, 2000). Свързахме се с г-н Блум по телефона във Вашингтон, окръг Колумбия. С него може да се свържете на [имейл защитен]
Джон Елмър е журналист от Халифакс, чийто активизъм и писане срещу войната в Ирак превърна статута му на студент по философия в университета Далхаузи в нещо повече от формалност на регистрацията. [имейл защитен]
Това интервю първоначално беше излъчено по Guerrilla Radio на CKDU в Халифакс, Нова Скотия. (www.bethechange.ca/radio )
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ