През последната година и половина Гърция беше котел на класова война. През декември 2008 г. мястото на анархисти, които се бият с полицията по улиците, в опит да спрат спасяването на банки и съкращаването на държавните разходи за образование, се случи в цялата страна. През този месец бяха създадени и общи събрания на работници, имигранти, студенти и бедни, за да координират съпротивата и да планират протестни действия. Студенти в цяла Гърция също окупираха своите училища и университети, превръщайки ги в центрове на радикализма
[I]. Въпреки сблъсъците по улиците обаче бунтът не се разпространи успешно по работните места. Това отчасти се дължи на факта, че служителите на най-големите синдикати бяха враждебни към протестиращите. По различни поводи те призоваха своите членове да напуснат улиците и да се върнат на работа и осъдиха участниците в акциите
[II]. Резултатът е, че към края на януари въстанието започва да губи силата си.
Нарастващият гняв на гръцкия народ към държавата и капитализма обаче не изчезна. През цялата 2009 г. продължиха спорадичните сблъсъци между активисти и полицията. Проведоха се и редовни протестни действия, например многократно дребни фермери блокираха пътища в цялата страна
[III]. През февруари тази година гневът, който хората изпитваха, отново избухна. През последните два месеца гръцката държава и богатите се изправиха пред масови демонстрации, които, ако продължат да растат, могат да съперничат или дори да засенчат въстанието от декември 2008 г.
Причината, поради която се случи този нов кръг от масови протести, е, че гръцкото правителство обяви, че ще атакува работниците и бедните, за да намали дълга на държавата – който до голяма степен беше възникнал поради многократните спасителни програми за богатите. Като част от това беше обявено, че ще има намаление на заплатите на служителите в бюджетния сектор, ще се увеличи ДДС и ще се намали бюджетът за социално осигуряване. Реакцията на работниците и бедните на тази атака беше почти незабавна. Часове след като социалистическият министър-председател Георгиос Папандреу обяви тези мерки в края на февруари, анархисти нахлуха в конференция между министъра на националната икономика и индустриалците, което доведе до грандиозно спиране на процеса. Няколко дни по-късно работниците в публичния сектор, включително бирници, лекари, медицински сестри, учители и ръководители на полети, излязоха на 24-часова стачка. През този период Гърция практически спря. На демонстрацията, която придружаваше стачката, работниците се изправиха срещу полицията и се опитаха да пробият линиите с камион за боклук
[IV]. Наистина, действията на протестиращите бяха изненадващи, тъй като профсъюзните демонстрации в Гърция обикновено са сравнително спокойни дела и наистина белязаха началото на това, което предстои.
На 24
th февруари беше свикана нова стачка от най-големите синдикати в Гърция. Това, което синдикалните служители обаче не са очаквали, е ожесточеността на протестите, които ще съпътстват стачката. По време на един от протестите над 40 000 души преминаха през Атина и избухна уличен бой между протестиращите и полицията. Заедно с това, символи на капитализма, като мултинационалните банки, също бяха мишена на протестиращите, които разбиха прозорците и фасадите им. Впоследствие някои активисти окупираха за кратко фондовата борса заедно с Министерството на финансите. По същия начин работниците окупираха и Националната печатница в опит да спрат отпечатването на законодателството за строги икономии; докато съкратени работници от Olympic Airways окупираха офисите на Държавната генерална счетоводна служба за няколко дни
[V]. В същото време анархисти в град Янена окупираха и местната централа на управляващата партия ПАСОК в знак на протест срещу мерките за икономии и арестите на протестиращи в цялата страна
[Vi]. Това беше последвано от 10 000 силен марш до парламента на 5
th от март. Извън парламента започнаха малки престрелки между протестиращите и полицията за борба с безредиците. По време на това Манолис Глезос, борец срещу нацистката съпротива, който свали нацисткото знаме от Акропола по време на Втората световна война, беше изстрелян със сълзотворен газ директно в лицето му от полицията за борба с безредиците. В резултат на това протестиращите отвърнаха и на някои от улиците бяха издигнати пламтящи барикади
[Vii].
Очевидно гръцката държава беше уплашена от интензивността на тези протести. В следващите дни полицейски служител обяви, че „ЕС и гръцкото правителство са готови да изпратят европейски полицаи от 7000 души, за да потиснат това, което може да изглежда като предстоящ бунт“
[VIII]. Думите на длъжностното лице обаче нямаха голям ефект и съпротивата продължи с нов кръг от масови протестни шествия, проведени на 11
th от март. Това видя над 150 000 души да излязат на улицата и да маршируват пред парламента. По пътя към парламента полицията атакува голям анархистки блок и последваха сблъсъци със сълзотворен газ и размяна на коктейли Молотов. Битките скоро се разпространиха из Атина и до вечерта бяха издигнати барикади в анархисткия квартал Екзархия. Заедно с това беше обявена 24-часова обща стачка, в която участваха над 3 милиона души, почти една трета от населението
[Х]. Няколко дни по-късно това беше последвано от друго шествие срещу парламента, което веднага беше атакувано от полицията. Много от младежите в шествието отвърнаха с хвърляне на бутилки и камъни по полицаите. В допълнение към това, работниците в Държавната енергийна корпорация започнаха 48-часова стачка, оставяйки голяма част от Гърция да изпитва непрекъснати прекъсвания на тока. Съвсем наскоро беше свикана друга обща стачка, която е планирана да се проведе някъде в края на март или началото на април.
Въпреки интензивността на протестите и продължаващите действия, участващите активисти и работници са изправени пред редица предизвикателства. Може би най-голямото предизвикателство, пред което са изправени, е, че бюрократите в две от най-големите синдикални федерации, частния сектор GSEE и публичния сектор ADEDY, са тясно свързани с партията на власт, социалистическата ПАСОК, която е движещата сила зад плановете за икономии . Всъщност служителите на GSEE и ADEDY често са използвали синдикатите като предпазни клапани, през които работниците могат да излеят гнева си, но никога не предизвикват системата. В миналото, когато протестите в Гърция ескалираха, тези длъжностни лица оттеглиха подкрепата на GSEE и ADEDY. Отново изглежда има признаци, че тези служители планират да повторят това в момента. Например, първоначално друга обща стачка беше насрочена за 16th от март. Служителите на GSEE и ADEDY обаче отложиха това под прикритието, че е твърде близо до предишната обща стачка и че синдикатите ще участват в конгреси през този период. Следователно те пренасрочиха следващата обща стачка за април в ход, който изглежда, че може да има за цел да спре инерцията на протестите.
Ако инерцията на протестите трябва да се запази, тогава властта на синдикалните бюрократи да определят дневния ред трябва да бъде пречупена. В дългосрочен план това би могло да бъде направено чрез работниците, които се впускат в борба срещу синдикалните бюрократи, за да трансформират синдикатите в самоуправляващи се, радикални и не-йерархични организации, контролирани от самите работници. Вече има признаци, че подобен процес може да е започнал. По време на 5
th на мартенските протести ръководителят на GSEE беше атакуван от протестиращи и обвинен, че се продава. Той беше замерян с храна и камъни и в крайна сметка беше принуден да намери убежище в гръцкия парламент зад армия от полиция за борба с безредиците
[X]. Всъщност тези действия на работниците може да са ранен знак, че те възнамеряват да се опитат да водят борба, за да насочат синдикатите в по-радикална посока и да ги трансформират в радикални организации отдолу нагоре. Борбата за трансформиране на синдикатите в организации отдолу нагоре обаче е дългосрочен процес и дали такава битка изобщо може да бъде спечелена, предвид степента на бюрократизация на синдикатите, е открит въпрос. Във всеки случай това, което е сигурно, е, че такава битка или победа вероятно няма да бъде постигната скоро – което означава ситуация, при която служителите, свързани с ПАСОК, определено ще останат твърдо начело на най-големите синдикати за известно време. Това означава, че за да поддържат протестите, работниците, имигрантите и активистите вероятно ще трябва да се опитат да заобиколят тези синдикални служители чрез създаване на общи асамблеи или работнически съвети, както се случи през декември 2008 г. Тази стратегия предлага известна надежда и вече някои студентски активисти и анархисти започнаха да се опитват да сформират общи събрания по време на настоящия кръг от протести.
Друго предизвикателство, с което вероятно ще се сблъскате, е също как да разширите настоящите борби на работното място. Може би една от привидно най-големите слабости на бунта от декември 2008 г. е, че той не успя да се разпростре успешно на работните места и почти не се случиха фабрични окупации, което означава, че интересите на богатите останаха относително сигурни. Ако настоящите протести могат да се разпространят във фабрични окупации, тогава има реален шанс гръцката държава и капиталистическа система да бъдат фундаментално предизвикани. Далеч не е сигурно обаче, че това наистина ще се случи. Единствената истинска сигурност обаче е, че гръцкият народ не лъже и просто приема мерките за икономии и поне в обозримо бъдеще ще им се противопоставя яростно.
[IV] www.libcom.org/news/public-sector-strike-paralyzes-greece-10022010 10 февруари 2010 г.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ