От началото на 2004 г. международните цени на суровия петрол отбелязаха огромен скок. Няколко дни през втората половина на 2004 г. цените на петрола останаха на ниво от 50 щатски долара за барел. Въпреки че цените на петрола се понижиха през последните няколко седмици, те все още остават на по-висока страна. Почти 70-процентовото покачване на цените на петрола през последната една година предизвика широка паника в целия свят. Покачването на цените шокира ОПЕК (Организацията на страните износителки на петрол), която изрази неспособността си да успокои пазарите чрез увеличаване на предлагането на петрол. Такова непредвидимо покачване на цените на петрола може да има опустошителни последици за световната икономика, която не може да поеме последния „петролен шок“.
Но основният въпрос е: какво допринесе за внезапното покачване на цените на петрола? Анализаторите на енергийния пазар постулират различни аргументи, за да обяснят скока на цените. Повечето анализатори категорично твърдят, че покачването на цените на петрола се дължи единствено на основните фактори, особено на факторите на търсенето и предлагането. Въпреки това, по-внимателно разглеждане на международната петролна статистика разкрива, че на този аргумент липсват доказателства. Според Международната енергийна асоциация глобалното търсене на петрол е свидетел само на скромно увеличение от 79.6 mbd (милиона барела на ден) през 2003 г. до 82.2 mbd през 2004 г. Следователно би било погрешно да се приписва това скромно увеличение на глобалното търсене на петрол зад такова рязко покачване на цените. Другият аргумент, че огромното натрупване на петролни запаси от САЩ (най-голямата нация, консумираща петрол в света), Китай и Индия е допринесло за увеличението на цената, също не е убедителен, тъй като тези страни са изградили само скромни запаси от петрол.
Някои енергийни анализатори също обвиниха продължаващата война в Ирак, социалните вълнения в Нигерия и кризата с ЮКОС в Русия като основни ограничения на доставките зад покачването на цените. Не може да се отрече, че тези геополитически и социални развития са важни фактори, но е трудно да се повярва, че тези фактори са основните виновници за внезапното покачване на цените. Вземете случая с войната в Ирак. Водената от САЩ война срещу Ирак започна в началото на 2003 г., много преди сегашното покачване на цените. Дори ако доставките в Ирак бяха възстановени, страната нямаше да допринесе с повече от 1 mbd, което е само един процент от световния добив на петрол.
Настоящото покачване на цените на петрола е по-скоро свързано с необузданите спекулации на петролните фючърсни пазари, отколкото с фактори на търсенето или предлагането. Тъй като цените на няколко международни пазари на акции, облигации, валута и кредити намаляват през последната една година, институционалните инвеститори и финансисти се насочиха към енергийните пазари, особено петролните, в търсене на по-висока възвръщаемост. Поради стратегическата си стойност и ниската еластичност на търсенето петролът е различен от другите суровини и затова привлече вниманието на спекулативните сили. По думите на Фадел Гейт, старши вицепрезидент по изследванията на нефта и газа в Oppenheimer & Company (Ню Йорк), „петролът се превърна в единствената игра в града“.
Голяма част от спекулациите на петролните пазари се извършват на фючърсни пазари, където търговецът може да сключи договор, като плати малък предварителен марж. За разлика от други финансови или стокови пазари, търговията с петролни фючърси е силно концентрирана. Според данните, предоставени от Банката за международни разплащания (BIS), само Нюйоркската стокова борса представлява 65 процента от глобалния оборот на фючърси на суров петрол, Международната петролна борса (разположена в Лондон) представлява повече от 30 процента , докато останалите борси представляват по-малко от 5 на сто.
Статистиката за търговия с петрол показва, че нетърговските търговци (като хедж фондове, инвестиционни банки и други играчи на пазара, които търгуват на фючърсни пазари предимно за спекулативни цели) са увеличили значително своите позиции на петролните фючърсни пазари. Данните, събрани от регулаторния орган за фючърси на САЩ, Комисията за търговия със стокови фючърси (CFTC), разкриват, че нетърговските търговци са засилили дългите си позиции на петролните фючърсни пазари от края на 2003 г. в очакване на покачване на цените на петрола.
Според статистиката на BIS отворените позиции във фючърсите на суров петрол - договори, сключени, но все още не компенсирани от обратна търговия или доставка - са се увеличили с повече от 25 процента през първите осем месеца на 2004 г. Позициите, държани от не- търговските търговци са се увеличили до 37 процента от всички открити дълги позиции средно през този период, спрямо 32 процента през 2003 г. BIS също откри връзка между промените в нетната дълга позиция на нетърговските търговци и промените в цената на петрола. Възползвайки се неправомерно от геополитическото напрежение, търговците с некомерсиална цел се отдадоха на необуздани спекулации на пазара на петролни фючърси, което значително допринесе за стадното поведение. Масовото им присъствие на петролните пазари, съчетано с геополитическата несигурност, затвърди възходящата тенденция в цените на петрола.
Нарастващата спекулативна активност на петролните пазари трябва да се разглежда в по-широкия контекст на финансовата либерализация и глобализация, при която традиционните стени между валутата, акциите, облигациите и стоковите пазари се разбиват всеки ден от институционални инвеститори като хедж фондове, взаимни фондове и инвестиционни банки. Следователно регулирането на необузданите спекулации на фючърсните пазари на петрол не би било осъществимо, без фундаментално да се променят процесите на финансова либерализация.
В контекста на народната мобилизация нарастващото влияние на спекулантите на международните петролни пазари поставя нови предизвикателства пред социалните и политически движения. През последните няколко години социалните движения поставиха въпроса за регулирането на нестабилните финансови пазари в дневния ред на международната политика. В контекста на глобалните валутни пазари те поискаха глобален данък върху валутните транзакции, известен като данък Тобин. Тяхното искане за данък Тобин също получи подкрепа в академичните и политически кръгове. Както беше отбелязано по-горе, ако спекулантите пренасочват залозите си от валутните пазари и пазарите на акции към петролните пазари в търсене на по-висока възвръщаемост, тогава концепцията за данък Тобин трябва да бъде преработена и модифицирана, за да се гарантира, че такъв данък трябва да бъде приложим и за спекулативни дейности на международните петролни и други пазари.
Фокусирането на кампании за действие върху конкретен пазар (например валутен пазар) със сигурност би помогнало за популяризирането на проблема, но може да не е адекватно за спиране на свободния поток от спекулативни пари по света. Битката срещу спекулативните пари трябва да се води и на други пазари с различни регулаторни механизми. За да направят това, социалните движения не само трябва да анализират развитието на всички международни пазари, но, което е по-важно, те също трябва да разработят дългосрочна стратегия за справяне с нарастващото господство на финансовия капитал над реалната икономика.
Кавалджит Сингх е редактор, проект за диалог Азия-Европа (www.ased.org).
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ