Привържениците на глобализацията едва ли могат да празнуват политическия, икономически и социален крах, който преживява Аржентина. И все пак те правят всякакви опити да сочат с пръст далече от МВФ към кумовството и корупцията.
Въпреки това е факт, че Международният валутен фонд предизвика суверенен дефолт от страна на своето дете на плаката, Аржентина, над едва милиард долара и ресто. Аржентина демонстрира много ясно какво имат така наречените „протестиращи срещу глобализацията“ срещу МВФ, Световната банка и глобализацията като цяло. Аржентина също демонстрира защо протестите срещу глобализацията са обречени на провал, докато американските граждани и гражданите на съюзническите нации не поискат промени в американската политика.
Истината е, че МВФ е създание, контролирано от Министерството на финансите на Съединените щати. Всъщност уебсайтът на Министерството на финансите – www.ustreas.gov – изброява МВФ в своята карта на сайта в азбучен индекс на неговите отдели и агенции.
Поради тази причина Аржентина също демонстрира защо протестите срещу глобализацията са обречени на провал, освен ако американските граждани не научат какво прави тяхното правителство с други нации в името на неограничената свободна търговия според „Вашингтонския консенсус“ (това не е ли оксиморон? ) на „неолибералните политики“™. Накратко, историята на провала на Аржентина е следната.
Тогавашният президент на Аржентина Карлос Менем назначи Доминго Кавало, обучен в Харвард икономист, за министър на финансите през 1991 г. Кавало работи ръка за ръка с МВФ, за да изготви и наложи програма за структурни корекции на МВФ, за да отговаря на условията за заеми за структурно приспособяване от Световната банка, която – от своя страна – мобилизира заеми от търговски банки и други институционални инвеститори.
С обучението на МВФ върху неолибералните принципи Кавало и режимът на Менем приватизираха държавните предприятия на Аржентина до електричеството и водата (наред с много други); отвори производствените и стоковите пазари на Аржентина за неограничена търговия; и отвориха капиталовите пазари на своята страна за неограничен приток на чуждестранна валута.
Освен това Кавало обвърза песото с долара в съотношение едно към едно – с мълчаливото одобрение на МВФ, който не протестира или отхвърли създаването на валутен борд, който контролира обменния курс на чуждестранната валута. Чуждестранни фирми и огромни количества преки чуждестранни инвестиции (най-малко 156 милиарда долара) се вляха в Аржентина, което доведе до положителни темпове на икономически растеж от 1991 до 1994 г.
През декември 1994 г. обаче кризата с мексиканското песо предизвика безпокойство, така наречения „ефект на текилата“, сред инвеститорите в Латинска Америка. Чуждите капитали изтичаха от региона. Освен това правителството е разпродало големи държавни активи съгласно условията за приватизация на МВФ, често на чуждестранни фирми, които изпращат печалби извън страната. Освен това, тъй като стойността на долара се повиши спрямо други валути, същото се повиши и с песото.
Това направи износа на Аржентина много по-скъп, въпреки че регионът на Латинска Америка претърпя забавяне. Приходите от износ потънаха като камък. Резултатът: спираловиден спад, завършил с четиригодишна рецесия. Рецесията се влоши в края на 1990-те години от азиатските финансови кризи, както и от финансовите кризи в Бразилия, Мексико, Русия и Турция (всички от които бяха и са запалени ученици на МВФ и Световната банка).
Класическото „бягство на капитали“ последва, когато чуждестранните инвеститори и богатите елити на Аржентина изпратиха средствата си извън страната, секвестирайки парите си в американски и европейски банки и инвестиционни къщи.
За съжаление, правителството на Аржентина продължи да взема заеми, за да подкрепи валутния борд, да поддържа обвързаността на песото с долара и да обслужва предишния дълг. От 1998 г. до средата на 2001 г. МВФ и европейските кредитори, силно притеснени за собствените си портфейли, уредиха 22 милиарда долара под формата на допълнителни заеми и кредитни линии, като МВФ отново настоя, противно на икономическата теория, за мерки за икономии, за да балансира бюджета чрез намаляване на вътрешните разходи.
На 21 август 2001 г. МВФ препоръча увеличение с 8 милиарда долара на по-ранен стендбай заем от 14 милиарда долара за Аржентина. Лурдес Ередиа от BBC съобщи от Буенос Айрес на 25 ноември (1), че правителството ще отчете дефицит от $7.8 милиарда през 2001 г., с $1.3 милиарда повече от лимита, договорен през август; (2) че е пристигнала мисия на МВФ, за да провери сметките на правителството; и (3) че изплащането на заем от $1.264 милиарда, от което „Аржентина отчаяно се нуждае“, за да балансира бюджета си, е застрашено.
Въпреки предишните заеми и споразумения за заеми от 2001 г. и с общ държавен дълг от 132 милиарда долара, на 5 декември 2001 г. МВФ дръпна спусъка, като задържа изплащането на 1.264 милиарда долара. Тази стъпка беше предприета, защото мерките за строги икономии, наложени от правителството – мерки, за които първоначално настояваше МВФ – не бяха достатъчно строги. (Нито надзорът и наблюдението на МВФ бяха достатъчно строги.)
Правителството всъщност преразходи. И все пак трудната истина е, че МВФ отказа на Аржентина само $1.264 милиарда – което почти щеше да балансира бюджета – и по този начин срина икономиката и правителството.
Както е казал покойният Еверет Дирксен: „Един милиард тук, един милиард там. Скоро ще говорите за истински пари. Истински пари, наистина. Човек може само да се надява, че още един „преврат на МВФ“ не се задава; ще видим.
И все пак истинската поука от Аржентина е следната: МВФ е създание, контролирано от Съединените щати, които са основният поддръжник на тази институция по отношение на процента на финансиране от страните членки и следователно по отношение на правата на глас. Следователно, Съединените щати държат юздите на сцената-беглец, която е МВФ и като разширение Световната банка. И причината, поради която САЩ продължават с политики и практики, които се оказват катастрофални за други страни, е много ясна: тези политики и практики са много, много печеливши. Много банки и други инвеститори, мобилизирани чрез заеми от МВФ и Световната банка, начисляват на Аржентина лихвени премии от 7% до 16% над търговския процент.
Протестиращите могат, искат и се противопоставят на глобализацията. И така трябва: Няма нито една страна, която да е изпитала дългосрочна икономическа стабилност, като е следвала насоките на МВФ. (Просто попитайте Джо Стиглиц или Джефри Сакс.) По-скоро те отглеждат дългове като плевели и много често, както в Аржентина, страдат от социален, политически и икономически хаос. Но протестиращите срещу глобализацията трябва да помнят или да научат, че МВФ се контролира от Съединените американски щати. И както доказват многобройни скорошни едностранни и вътрешни действия от страна на САЩ, правителството ще постави търговските интереси на Съединените щати над тези на всяка друга нация или проблем.
Може би Шекспир го е казал най-добре в Тит Андроник (4.4.83-86): Орелът кара малките птички да пеят, //И не внимава какво имат предвид с това,//Знаейки, че със сянката на крилете си//Той може да удоволствието да ограничи тяхната мелодия.
Тъй като парите (и жените) толкова обичат да казват, „Числата не лъжат.“ Може би не. Но мелодията, на която се пее, е мелодията на заключени и заредени оръжия – ограничения, условия на МВФ. За съжаление, твърде често мелодията завършва с пицикато на стрелба и аромат на барут. Когато лети по света, иконометричният орел е въоръжен и опасен.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ