Държавният секретар Джон Кери заложи доверието си в съживяването на мирния процес в Близкия изток. Подкрепата за това усилие на световната сцена ще бъде на първо място в дневния ред на Саманта Пауър, ако нейната номинация за посланик на САЩ в ООН бъде потвърдена. Но въпреки че тя ще призове израелци, палестинци, западни журналисти и европейски служители да загърбят цинизма си относно поредния кръг от израелско-палестинските преговори, собствената й история го оправдава десетократно.
Виден академичен защитник на хуманитарната интервенция и ключов съветник на Обама, Пауър отдавна критикува „миротворците“, чиито „дипломатически предразсъдъци“ към „избягване на конфронтация“ ги кара да дават приоритет на преговорите дори когато взаимното споразумение за уреждане е невъзможно. Нейният широко възхваляван разказ за американските провали да предотвратят геноцида, Проблем от ада, осъди „шокиращата“ тенденция на американските администрации да реагират на ескалиращите зверства чрез „довер[яване] на преговорите“, вместо да упражняват материален натиск. В Босна, пише тя, „„мирният процес“ се превърна в удобно средство за забавяне“ и докато САЩ издадоха наизуст осъждания на подкрепата на Милошевич за босненските сърби, те „не бяха подкрепени от смислени заплахи“ и затова бяха „игнорирани“.
Проблем от ада цитира одобрително американски служител, осъждащ разчитането на „обикновени преговори“ в Босна:
Ако конфликтът отразяваше правни и конституционни различия относно разпадането на Югославия, креативната дипломация и преговорите на принципа на разделяне на различията биха предложили обещание... Но конфликтът се движи от сръбски опит за расово и национално надмощие. Като такъв, той може да бъде спрян, обърнат и победен само с военна сила.
С други думи, когато страните в конфликт са съгласни по общите насоки, но се различават по детайлите на споразумението, мирният процес може да даде плод. Когато техните съответни цели са фундаментално непримирими, е необходим външен натиск, мобилизиран зад международно приета рамка, за да се преодолеят пропуските, ако конфликтът не трябва да продължи вечно или да бъде решен с чиста сила на оръжието.
Израелско-палестинските преговори се проточиха повече от две десетилетия, като постигнаха отрицателен напредък към мирно уреждане на фона на дълбоки различия в съответните искания на страните. Докато палестинските и арабските лидери от десетилетия са били готови да приемат мир в замяна на изтегляне на Израел до границите отпреди юни 1967 г., установяване на независима палестинска държава и някакво разрешаване на бежанския въпрос, никое израелско правителство не е готово да се оттегли от достатъчно окупирани палестински територии, за да направи палестинската държава жизнеспособна или да признае каквато и да е отговорност по въпроса с бежанците, камо ли да се поправи. Това не означава, че процесът от Осло нямаше ефект. Откакто започна в началото на 1990-те години, според Световната банка, „структурата на палестинската икономика значително се влоши“. И непрестанното изграждане на селища и свързаната с тях инфраструктура от Израел на палестинска територия кристализира в „укрепена многопластова система от препятствия и ограничения“, която Офис на ООН за координация на хуманитарните въпроси докладван преди пет години, „трансформира географската реалност на Западния бряг и Йерусалим към по-трайна териториална фрагментация“.
Съмнително е, че насилственият крах на Осло в началото на 2000-те ще е изненадал Саманта Пауър, която, както видяхме, беше критична към идеята, че двустранните преговори сами по себе си могат да преодолеят фундаменталните антагонизми. Всъщност през 2002 г., в разгара на второто интифада, Предложено захранване че тъй като израелските и палестинските лидери се оказаха неспособни да постигнат споразумение, споразумението ще трябва да бъде наложено чрез „външна намеса“. „От съществено значение“, заяви тя, „някакъв набор от принципи да стане еталон“ за усилията за постигане на мирно споразумение между Израел и Палестина, а не просто „отчитане“ на съответните искания на страните.
Имаме такъв ориентир под формата на двудържавно споразумение, чиито параметри са подкрепени от преобладаващ и траен международен политически и правен консенсус. И все пак по време на първия мандат на Обама, според съобщенията, Пауър ръководи кампанията на администрацията за осуетяване на палестинските опити да търсят правна защита и политическо признание чрез международни институции въз основа на този консенсус. През 2003г Пауър се подигра с Джон Болтън за неговата враждебност към ООН и международното право; още Американски и израелски служители съобщават че Подпомогнато захранване Американските усилия да потопи разследване на ООН от 2009 г. на израелските военни престъпления в Газа и беше „инструментален“ в действията за защита на Израел от правна отговорност след атаката му през 2010 г. Mavi Marmara. (Разследването беше председателствано от съдия Ричард Голдстоун, който през 2000 г. беше допринесъл с глава към съвместно редактирания том на Пауър Осъществяване на правата на човека.)
В 2004 Силата успя да се съгласи с Ноам Чомски, че САЩ трябва да бъдат по-малко „селективни“ в прилагането на принципите си в чужбина и отбеляза, че „с израелските селища, които не са оспорвани от елитите на Вашингтон“, е „отдавна минало времето да бием тревога“. Но през 2011 г., изправен пред резолюция на Съвета за сигурност на ООН, осъждаща изграждането на израелски селища, Силата се аргументира в полза на вето на САЩ.
Всъщност САЩ и Израел последователно отхвърлят международното право и мнение като основа за разрешаване на конфликта, с добра причина: Като бивш израелски министър-председател Ехуд Барак обясни, „по въпроса за границите, целият свят е с палестинците, а не с нас“. Когато палестинските преговарящи в Кемп Дейвид настояха Израел да приеме международно признатата граница отпреди юни 1967 г. като базова линия за преговори, президентът Бил Клинтън беше бесен. „Тук не е Съветът за сигурност“, ядоса той. „Това не е Общото събрание на ООН... Аз съм президентът на Съединените щати. „Аз съм адвокат“, тогавашният външен министър на Израел Ципи Ливни каза на палестинските преговарящи през 2007 г., „но аз съм против закона – в частност международното право“.
На юни 13, предизвикаха репортери Държавният департамент, за да обясни защо още един кръг от израелско-палестинските преговори ще даде повече от своите предшественици, ако Израел не е изправен пред материални последици за своето отхвърляне. „Нашият фокус в момента,“ дойде отговорът, „не [върху] последствията“. Това обаче не означава, че подновените мирни преговори няма да постигнат нищо. А Американски служител припомня Power, работеща под ръководството на Барак Обама в Съвета за национална сигурност, предлагайки „по нежен начин“ на израелските си колеги да направят повече за напредъка на мирния процес, защото това „може да улесни работата ни“ в ООН.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ