Правителството на Чили арестува Аугусто Пиночет, който ръководи бруталния военен преврат през 1973 г. и управлява страната с желязна ръка до 1990 г.
Сега Съединените щати трябва да последват примера, като преследват Хенри Кисинджър, бившия съветник по националната сигурност на президента Ричард Никсън, за нарушаване на американското и международното право, като е помогнал за подклаждането на преврата, довел Пиночет на власт.
Преди Пиночет Чили имаше заслужена репутация на една от най-жизнените демокрации в света. Имаше демократично избран президент и Конгрес, както и ние. Той имаше широк спектър от политически партии от крайната десница до крайната левица, всички от които участваха в политическия процес. Имаше множество вестници, списания и радиостанции, които заедно представяха възгледите на хора от целия политически спектър. Всички нейни граждани, включително неграмотните, имаха право на глас. Пиночет с помощта на Кисинджър промени всичко това.
Военната хунта Пиночет ръководи разпуснатия Конгрес, забрани политическите партии и най-големия профсъюз в страната, цензурира пресата, забрани филма „Цигулар на покрива“ като марксистка пропаганда, публично изгори книги („в мащаб, който рядко се вижда от разцвета на Хитлер, според New York Times), изгонва студенти и професори от университетите, назначава военни офицери за университетски ректори и арестува, измъчва и убива хиляди, които се противопоставят на режима.
Сред загиналите при преврата и след него са: Салвадор Алиенде, демократично избран президент на Чили; Виктор Джара, най-известният фолклорен певец; Карлос Пратс, главнокомандващ на чилийските въоръжени сили, докато превратаджиите успяха да го накарат да напусне поста; Хосе Тоха, бивш вицепрезидент; Алберто Бачелет, генерал от военновъздушните сили, който се противопостави на преврата, и двама наши приятели от Северна Америка: Чарлз Хорман и Франк Теруги.
Режимът на Пиночет беше осъден за измъчване на политически затворници и други нарушения на човешките права от ООН, Организацията на американските държави, Амнести Интернешънъл и много други уважавани международни организации. Сред изтезаваните беше 24-годишен млад мъж, който според Wall Street Journal „е бил съблечен гол и подложен на електрически удари... Те започнаха с жици, прикрепени към ръцете и краката му и накрая към тестисите му.“ Списание Newsweek написа на 31 март 1975 г., „Всеки ден чилийци са хващани за разпит от тайната полиция. Някои са държани седмици без обвинение, много са измъчвани, няколко изчезват напълно.“
Накратко, Чили се превърна в кошмарно общество. Дори когато Пиночет най-накрая предаде властта през 1990 г. на избрано правителство, той продължи да доминира политиката на страната като главнокомандващ на армията.
Едва наскоро страната демонстрира решимост да се изправи лице в лице с миналото си и да изправи отговорните за убийствата и изтезанията при режима на Пиночет пред правосъдието, включително самия ексдиктатор. Наистина, до преди малко Пиночет в Чили беше като Кисинджър в Съединените щати. Той беше тефлоновият човек. Срещу него не можеха да бъдат повдигнати никакви обвинения.
Три събития дадоха на чилийците решимост да се справят с бившия тиранин. Първият беше арестът му в Англия през 1998 г. със заповед, издадена от испански съдия, обвиняваща го в нарушаване на човешките права. Второто е публикуването в медиите на документи, които показват, че той се е обогатил за сметка на собствения си народ по различни незаконни начини. Третият е доклад на спонсорирана от правителството комисия, в който се описват изтезанията на 45,000 XNUMX души, извършени при неговия режим.
Така че сега 89-годишният бивш диктатор – бившите му приятели го изоставят на тълпи, неговият култивиран имидж на коравия, но почтен спасител на страната му е на парчета – е под домашен арест в собствената си страна, опитвайки се да избегне съдебно преследване, като твърди, че е също стари и твърде слабоумни, за да бъдат изправени пред съдебно преследване. Ами Кисинджър?
Безброй доклади в тази страна, започвайки с документ на Сената на САЩ от 1975 г., озаглавен Тайни действия в Чили, изясниха, че Кисинджър е отговорен за насочването на ЦРУ и други разузнавателни агенции да дестабилизират правителството на Алиенде. Мотивацията на Кисинджър беше да попречи на това, което той смяташе за комунистическо правителство, да се затвърди в Латинска Америка. „Не виждам защо трябва да стоим със скръстени ръце и да оставим една страна да стане комунистическа поради безотговорността на собствения й народ“, каза той, след като Салвадор Алиенде беше избран за президент.
Сега арестът на Пиночет ни напомня, че Хенри Кисинджър и други в нашата страна, отговорни за подкопаването на демокрацията и оправдаването на нарушенията на човешките права, трябва да бъдат държани отговорни за своите престъпления. Докато това не се случи, останалият свят има право да не вярва, когато нашите лидери заявяват, че искат да разпространяват демокрацията и правата на човека в чужбина.
*Пол Кантор е професор по икономика, живял в Чили от 1970 до 1973 г. Роджър Бърбах също е живял в Чили и е автор на „Аферата Пиночет: държавен тероризъм и глобална справедливост“. За да поръчате книгата, вижте: www .globalalternatives.org
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ