29 януари 2007 г. — Представители Уотърс и Уулси, членове на Иракските ветерани срещу войната в галерията, колеги: За мен е чест да говоря днес за моята книга Ирак: Логиката на оттеглянето.
Заглавието на моята книга е заимствано от Виетнам: Логиката на оттеглянето, написана през 1967 г. от историка Хауърд Зин.
В книгата си Зин твърди, че САЩ трябва да се изтеглят от Виетнам незабавно и безусловно. Последствията от липсата на ръководство на този призив бяха огромни: десетки хиляди американски войници и милиони в Индокитай платиха цената на ескалацията и разширяването на войната.
Има разлики между Виетнам и Ирак. Но има твърде много прилики. Опасявам се, че сме в момент, аналогичен на периода след офанзивата Тет, когато САЩ претърпяха поражение във Виетнам, но вместо да се оттеглят, ескалираха войната и я разшириха до Лаос и Камбоджа, използвайки аргументи, подобни на тези, които сега чуваме в това заплахите на администрацията срещу Иран и Сирия.
В книгата си правя осем основни точки, които ще обобщя накратко тук.
1. САЩ нямат работа да бъдат в Ирак днес. Администрацията на Буш започна инвазията в Ирак на фалшиви предпоставки, твърдейки, че предотвратява заплахата, представлявана за САЩ от иракските оръжия за масово унищожение и връзките им с Ал Кайда. Днес знаем пълната степен на манипулиране на разузнаването, което беше използвано за започване на война, която не беше отбранителна, а нападателна по природа.
2. САЩ не въвеждат демокрация в Ирак. Всъщност окупацията на САЩ отрича волята на иракския народ. Иракчаните ясно дадоха да се разбере, че колкото и да са щастливи да видят заминаването на Саддам Хюсеин, те виждат американските войски като окупатори, а не като освободители. Иракчаните се чувстват по-малко сигурни в резултат на нашето присъствие; вярваме, че ние сме основният източник на нестабилност; и казваме, че подклаждаме сектантски конфликт, вместо да го намаляваме. Окупацията на САЩ – не Ал Кайда или Иран – е причината за бунта.
3. САЩ не правят света по-безопасен, като остават. Вместо това направихме света по-нестабилен и опасен. Установихме принцип, че страните могат да водят превантивна война и в този процес предизвикахме засилена глобална надпревара във въоръжаването, включително надпревара в ядреното оръжие.
4. САЩ не предотвратяват гражданска война. Ирак вече е в гражданска война, която се изостря от нашето присъствие. Този август администрацията на Буш изпрати 14,000 21,500 допълнителни войници в Багдад. Резултатът? Скок на насилие и сектантство. Допълнителните XNUMX XNUMX войници само ще налеят още масло в огъня.
5. САЩ не се изправят срещу тероризма като остават. Основният враг, с който САЩ се сблъскват в Ирак, не е Ал Кайда или подкрепяните от чужбина терористични групи, а същите хора, които твърдим, че сме освободили.
6. САЩ не почитат загиналите в Ирак, като продължават окупацията. Сега повече от 3,000 американски войници са загинали. Повече от 22,000 XNUMX са ранени. Броят на загиналите в Ирак е много по-висок. Всяка допълнителна смърт и нараняване само задълбочава безсмислената трагедия, която видяхме досега.
7. САЩ не възстановяват Ирак. Въпреки милиардите долари, които Конгресът отпусна за усилията за реконструкция, изпълнители като Bechtel и KBR не успяха да възстановят електричеството или достъпа до безопасна вода до нивата преди инвазията. Безработицата рязко скочи. Инфлацията се развива спираловидно, поставяйки стоките от първа необходимост извън обсега на иракчаните. Болниците са в хаос. Ирак днес е най-тежката бежанска криза в света.
8. САЩ не изпълняват задълженията си към иракския народ, като остават. За тези, които твърдят, че сме го счупили, така че трябва да го поправим: вместо да поправим Ирак, ние само го нарушаваме още повече. Има много начини, по които можем да помогнем на иракчаните: оттегляне; плащат репарации – не само за щетите и страданията, причинени от нашата инвазия и окупация, но и за годините на санкции, които нараняват само най-уязвимите в иракското общество, и през всичките години, когато Вашингтон въоръжава и подкрепя Саддам Хюсеин, докато извършва най-лошите си действия злоупотреби; да се откажем от нашите военни бази; помогнем на иракските бежанци, които сме изоставили; и да гарантира, че огромните приходи от петролната индустрия на Ирак са в полза на иракчаните, вместо да увеличават печалбите на западните петролни гиганти.
Онази вечер, в 60 минути, президентът Буш каза: „Всички грешаха относно оръжията за масово унищожение“. И все пак милиони от нас, които протестирахме срещу тази война преди да започне, бяхме прави и бяхме игнорирани. Нямахме достъп до никакви специални разузнавателни данни. Ние просто използвахме интелекта си. И днес имаме достатъчно разум да знаем, че всеки ден, в който продължаваме окупацията на Ирак, ситуацията се влошава. Всеки път, когато ни е казано „завиваме зад ъгъла“, ситуацията се влошава. И имаме достатъчно разум да знаем, че не можете да се противопоставите на войната, както обявиха някои демократи, и въпреки това да финансирате тази война. За тези, които казват, че не можем да се оттеглим „прибързано“, няма нищо прибързано в това да се оттеглим след четири години окупация на друга страна против нейната воля. А за тези, които казват, че изоставяме войските, най-добрият начин да ги подкрепим е да ги върнем у дома сега.
Свидетелство от Антъни Арнове
Януари 29, 2007
Out Now Caucus
Панаир на книгата в Ирак
Офис сграда 1100 Longworth House
Връзки:
http://www.americanempireproject.com/bookpage.aspISBN=0805082727
http://www.southendpress.org/2004/items/Vietnam
http://www.ivaw.org/
http://www.cbsnews.com/stories/2007/01/14/60minutes/main2359119_page4.shtml
Антъни Арнов е автор на Ирак: Логиката на изтеглянето, току-що публикувана в актуализирано издание с меки корици в поредицата „Проекти за американската империя“ от Metropolitan Books, с предговор от Хауърд Зин.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ