Предварителната демонстрация на подкрепа на Брадли Манинг във Форт Мийд на 1 юни 2013 г. извън Форт Мийд получи слабо внимание, дори на местно ниво. Международната преса беше навсякъде, но нашите „основни“ американски медии никъде не бяха намерени.
Предполагам, че някой може да зададе въпроса: „Ако едно дърво падне в гората и никой не го чуе, дали е издало звук?“
На 4 юни 2013 г., втория ден от процеса, реших, че ще го направя опитвам да получи достъп до производството, мислейки, че може би там мощ бъдете място в преливащата зона за сядане. Влизането беше по-лесно, отколкото можех да си представя. Съдебната зала беше почти празна, с изключение на шепа поддръжници на Брадли от едната страна и поддръжниците на обвинението от другата. Седнах, озадачен, че успях изберете място тук, на кръстопътя. Толкова важно е това изпитание, толкова историческо, че бях на загуба да разбера липсата на света. Реших да бъда там колкото е възможно повече, да седя зад Брадли и неговия екип, които се нуждаят от нас – съзнателните хора на тази страна – да споделим неговото пътуване. За щастие, докато процесът се развиваше, повече поддръжници започнаха да присъстват, като по този начин оформиха тялото на подкрепата, която Брадли Манинг има в Съединените щати.
Съдебната зала е толкова малка – клинично чисто и цивилизовано пространство – място, където човешките маниери са почти съвършени. Самият процес беше нещо за гледане – ден след ден „leger de main“ от едно правителство, решено да постигне каквото трябва, да изяде своето. По време на този процес прокурорите не показаха нищо друго освен презрение към колегата войник, който наруши техния кодекс на мълчание, и бяха очевидно разочаровани от способността на защитата постоянно да излага на показ слабостта в основата на техния случай. Тези от нас, които седяха в кутията, но съществуваха извън нея, бяха разочаровани от липсата на контекст, който позволи криминализирането на Брадли Манинг. Трябва ли наистина да се учудваме обаче, че военни, които водят незаконни и неморални войни, преследват младите сред тях, които са научили моралните уроци, на които се учат всички добри хора?
Фактите в този случай са шокиращо прости – млад гражданин, войник, беше шокиран от военните престъпления и прикриването на тези престъпления. Инстинктивно той разбра – мълчанието е глас на съучастие. И така, той действаше.
Брадли Манинг, който това правителство преследва, не съществува. Съдията, вярвам, знае това. Въпреки че явно подкрепям обвинението от съдийската скамейка, аз лично имам чувството, че малка част от нея не е от военните и това е тази малка част, която ми даде известна надежда.
Миналия вторник, на 30 юли 2013 г., Брадли Манинг бе признат за НЕВИНОВЕН в подпомагане на врага. Това беше явно разочарование за военните прокурори, които искат да спечелят независимо от цената, както в тази малка съдебна зала, така и на тази планета на бойното поле, тяхното игрище. Беше емоционален момент, но Брадли Манинг е стоик, достоен, интензивен ХУМАНИСТ, който е в капан в униформа и трябва да се държи по съответния начин. Дейвид Кумбс, неговият адвокат, беше очевидно облекчен от тази победа.
Борбата обаче продължава и сега през фазата на присъдата. Ако някой наистина прочете това, което съм написал и иска да напиша още, ще го направя. Просто ми кажи.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ