Масовите антиправителствени демонстрации, които се проведоха в цяла Русия на 4 февруари, показаха, че недоволството в страната не стихва въпреки зимния студ и енергичната пропагандна кампания на правителството. Успехът на масовите мобилизации беше особено забележителен в светлината на очевидния провал на официалните събития, проведени в опити за противодействие на продемократичните демонстрации. Митинг в подкрепа на Владимир Путин се проведе в Москва на Поклонная гора (патриотична площадка с изглед към терена, където се е водила битката при Бородино през 1812 г., битка, в която руската армия почти спира похода на Наполеон към Москва). Правителствените власти положиха големи усилия, за да накарат хората да присъстват на митинга, оказвайки натиск върху работниците със заплахи за загуба на работа и обещания за бонуси. На млади хора и пенсионери бяха предложени по 500 рубли, за да прекарат един час на мразовития студ. Резултатът беше, че след митинга се разрази шумна и срамна сцена, като хората псуваха и се блъскаха, искайки парите си.
Шествията в провинциалните градове бяха по-малко впечатляващи от демонстрациите в Москва и Санкт Петербург, но бяха много по-масови от очакваното. Тези събития трябва да покажат на властите, че тяхната пропагандна кампания не е всемогъща. Възможно е да се накарат хората да вярват, че масовите демонстрации в Египет, Италия или Украйна са резултат от някаква манипулация или подкуп. Но те не могат да убедят хората, че собственото им недоволство е резултат от някакъв заговор на външни хора. Човек може да вярва, че другите излизат да протестират в замяна на пари, но той няма да повярва това за себе си - защото знае, че никой не му плаща.
Правителството вижда, че неговата пропаганда вече не работи, но все още смята, че е само въпрос на намиране на конкретни, ефективни пропагандни техники. Смята, че губи, защото пропагандата на другата страна е по-добра, а не защото това, което защитава, е обречено от историята.
Длъжностните лица вярват в собствените си лъжи и са завладени от митове, създадени от тях. Те искрено приемат, че никой не е способен на съзнателно, рационално действие, че не съществува истинско общество и че единствената реалност са безмозъчни тълпи, които могат да бъдат манипулирани. И отговарят на протестите не с политически реформи, а с нови опити за манипулация. Те измъкват хора, които не желаят, за да демонстрират подкрепа за правителството, принуждавайки ги да стоят наоколо в мразовито време, проклинайки правителството, което им се подигра. Чиновниците не осъзнават, че по този начин те само трупат нови врагове за себе си - врагове, които ще бъдат много по-агресивни от тези, които сега маршируват по улиците под антиправителствени знамена.
Правителството е забравило да брои. Разбира се, той има многократно превъзходно предимство по отношение на ресурсите, които могат да бъдат изразходвани за пропаганда и манипулация. Без значение колко пари руските неолиберали и техните чуждестранни поддръжници могат да харчат за опозиционна дейност, правителството на Русия харчи не десет пъти, а сто пъти повече - ако не и хиляда пъти повече. И не трябва да се мисли, че правителствените пиари и други пропагандатори са по-лоши. Факт е, че участват едни и същи хора, които непрекъснато преминават от едната страна на другата, на която страна плаща по-добре. Ако правителството губи информационната война, това не е защото не знае как да води такава война.
Обществото се промени. Животът се промени. И самото правителство се смени. Тя е загубила способността да разбира и контролира процесите, протичащи у нас.
Откритите поддръжници на правителството бяха дискредитирани. Това принуди официалните власти да извикат последните си резерви – критиците на „предпазния фитил“, онези, на които преди това беше позволено да говорят радикални думи на телевизионните екрани, стига тези думи да не удрят или да нараняват някого. Националистите, коментаторите, които ни разказват за постиженията на съветската епоха, учените хора, които знаят огромни количества факти, без да правят никаква връзка между тези факти – всички тези хора сега са мобилизирани да защитават Путин. Но се оказва, че такива хора не са много. Вече знаем имената им от правителствени телевизионни програми - Сергей Кургинян и Максим Шевченко, Дмитрий Рогозин и Анатолий Васерман. По същество това е цялата „желязна кохорта”, организирана за борба с общественото мнение. И в тази борба те вече загубиха не само политическото си доверие, но и личната си репутация.
Беше забележително да слушаме как Кургинян предричаше в навечерието на февруарските демонстрации, че организаторите на протеста непременно ще призоват за чужда намеса в Русия. И тогава - попита Кургинян - как ще изглеждат участниците в протеста? Но сега (тъй като никой не призова за чужда намеса) как изглежда Кургинян?
По-сериозен опит да си върне инициативата направи самият премиер Путин по време на предизборните си пътувания в различни региони на Русия. Той и организаторите на предизборната му кампания се опитаха да направят контраст между недоволството на средните класи в столиците (Москва и Санкт Петербург) и лоялността на провинциалните работници. Ужасени неолиберални коментатори веднага започнаха да крещят за „лявия завой“ на правителството, но страховете им бяха неоснователни. В крайна сметка Путин не беше направил нищо, освен да направи някои неясни обобщения. За да се базира на работническата класа, човек трябва да направи повече от това да гони уморените работници, когато смените им свършат, да участват в официални събития или, в най-добрия случай, да им обещават бонуси или допълнителен отпуск. Това, което трябва да се промени, не е реториката, а политиките. Вместо да се събират проправителствени митинги, министрите трябва да бъдат отстранени от постовете си. Вместо да се твърди, че хората подкрепят правителството, това, което е необходимо, е неолибералните реформи от последните две десетилетия, които са омразни за хората, всъщност да бъдат отменени. Но правителството на Путин не може да направи това, защото самата му същност е изразена в тези неолиберални реформи. Именно в името на тези реформи беше създадена авторитарната система, представлявана от Путин, и украсена с лозунга „управлявана демокрация“.
Парадоксът е, че днес в столиците представители на проспериращата част от средната класа, тези, които подкрепят политиката на правителството, всъщност се разбунтуваха срещу правителството. Това показва, че съществуващият ред е обречен. Ако системата не се поддържа дори от обективно облагодетелстваните от нея, какво ще се случи, когато има бунт от тези, срещу които реално е насочена политиката на правителството?
Подобен бунт на работническата класа не се е развил с пълна сила досега само защото тези на дъното са все още пасивни, смазани от тежестта на проблемите си, измъчвани от ежедневната борба за оцеляване, лишени от правото да имат собствена политическа независими от правителството партии и свободни синдикати. Досега омразата им към управляващите се е натрупала под формата на скрит и неизказан гняв. Самоорганизацията е трудна задача. Обичайната пасивност и страх не се преодоляват с един замах. Но самото правителство принуждава работещите хора да излязат на улицата, въвличайки ги в политиката. Водещ, безспорно, до собственото си унищожение.
Властите се опитват да ни убедят, че целият ни живот е свързан с Путин, без когото всичко ще се разпадне. Неолибералната опозиция мисли почти по същия начин. Първият дарява министър-председателя с божествени атрибути; последните го демонизират. Правителството се страхува от промяна и не може да се защити по друг начин, освен като държи Путин по-здраво от всякога, като по този начин демонстрира собственото си безсилие и слабост и всъщност краха на продължилата десетилетия политика на стабилизация, чиито резултати не са всякакви средства водят до стабилни политически институции. Що се отнася до лидерите на неолибералната опозиция и техните паства, Путин им е жизнено необходим – да разяснява недостатъците и провалите на системата, която самите те смятат за единствено правилна.
Ако Путин се махне от сцената, ще стане ясно, че не той е проблемът. Капитализмът е. Не става дума за „негодници и крадци“, а за буржоазията и пазарната система. Проблемът не е в корупцията, а в неолиберализма. В паралелен процес едновременно се дискредитират и правителство, и опозиция.
Опозицията (както вътре в системата, така и в значителна степен извън нея) не беше силата, организираща съпротивата на обществото срещу властта. Заедно с правителството, опозицията се облагодетелства паразитно от пасивността на обществото.
Социалното пробуждане е придружено от нарастващо осъзнаване на противоречието между интересите на мнозинството и тези на политическите елити, които претендират да говорят от името на народа, в името на мнозинството. Организационният комитет на московските демонстрации предизвика нарастващи чувства на гняв, които от време на време избухват на повърхността. И колкото по-енергично се държи опозицията в лицето на сегашните й лидери, толкова по-голямо ще бъде разочарованието от тези лидери, каквото и да правят или говорят.
Защото проблемът е в самата ситуация. В самото съществуване на „широк единен фронт на гражданите”, който не обединява нищо друго освен желанието на различни опозиционни лидери да използват кризата на правителството за свои лични цели. Защото честните и честни избори в сегашната ситуация на страната ни са фантазия; те са невъзможни „сами по себе си“. Защото не фалшифицираните изборни резултати са причина за недоволството, а политиката на правителството. Защото фалшивите избори не са причината за протестите. Те са просто претекст и всички го знаят, както тези на трибуната, така и тези в тълпата.
Призивът за „честни избори“ скоро ще остарее, както и надеждите, че правителството, след като се погледне в огледалото на масовия протест и се уплаши, ще се реформира. Това, от което се нуждаем, е Безплатно избори, а не "честни". А това е невъзможно при сегашната система, при днешните партии и политици. Смисълът на истинската промяна не е преброяването на гласовете, а трансформацията на системата. Не само политически, но и социално.
(Преведено от Джордж Шрайвър)
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
Дарете