На 10 октомври профсъюзи, организации, представляващи лекари, инженери и архитекти, прокюрдската политическа партия HDP (Народна демократическа партия), някои други леви партии и групи организираха „митинг за мир“ в Анкара, турската столица. Митингът трябваше да призове за прекратяване на въоръжения конфликт между ПКК и турската армия, който наскоро беше възобновен след двугодишен период на „мирни преговори“.
Участниците тъкмо започваха да се събират, когато две бомби избухнаха последователно в средата на кортежите на демонстрантите. 102 демонстранти загинаха и стотици бяха ранени, някои много тежко.
Това беше последната верига от поредица от опити за избиване на членове на HDP и леви групи, свързани с нея. Първото голямо клане се случи на 20 юли в Суруч, където бяха убити 34 млади социалисти, които отидоха там, за да осигурят хуманитарна помощ за разкъсвания от войната сирийски кюрдски град Кобане.
Кои са истинските извършители на клането в Анкара?
От самото начало беше очевидно, че атентаторите самоубийци, отговорни за клането в Анкара, може да са свързани с ИД (Ислямска държава), какъвто беше и случаят в Суруч, но истинският извършител, т.е. планиращият и организаторът, вероятно е бил турски „дълбок държава”. Наскоро властите обявиха самоличността на атентаторите самоубийци. Не е изненадващо, че беше разкрито, че те са били турски членове на групировка ИД и издирвани от полицията като „заподозрени за вероятна самоубийствена бомбена атака“. По някакъв начин са успели да извършат нападението на място само на 300 метра от централата на Националната разузнавателна служба и на 500 метра от ГДМВР. Правителството искаше да ни накара да повярваме, че бойците на ИД са толкова професионални, че могат да извършат такова клане на най-строго защитеното място в Турция без помощта на турското разузнаване и полиция.
Почти всеки дисидент в Турция вярва, че истинският извършител е някакъв клон на държавната машина.
Какво можем да кажем за причините за клането в Анкара?
Изборите от юни 2015 г. бяха критична повратна точка за Турция. HDP успя да премине избирателния праг от 10 % и спечели 80 места в парламента. Поради успеха на HDP, AKP, която беше управляваща партия в продължение на 13 години, загуби властта. Фактическият лидер на ПСР, президентът на републиката Тайип Ердоган отказа да формира коалиция с други партии и призова за предсрочни избори. Междувременно е установен „временен режим“ от олигархична власт, състояща се от военните, бюрокрацията по сигурността и клика в ПСР. Лидерът на временния режим беше разбира се Т. Ердоган. Дейността на парламента е спряна, но не официално, а с удължаване на лятната ваканция на депутатите. Този неизбран център на власт взе най-важните решения: Турция участва в международната коалиция срещу ИД и отвори две много важни въздушни бази за военните самолети на Съединените щати за по-ефективно бомбардиране на позициите на ИД в Сирия. След като възстанови добрите отношения със САЩ и спечели подкрепата им, „временното“ правителство на ПСР прекъсна „мирните преговори“, които бяха водени с лишения от свобода лидер на ПКК А. Йоджалан, и възобнови въоръжения конфликт с ПКК чрез тежки бомбардировки своите бази в планинската област Кандил в Северен Ирак.
Една от основните цели на временния режим беше да създаде атмосфера на „национално единство срещу тероризма на ПКК“ и да криминализира HDP, като я заклейми като политическо продължение на ПКК. Те смятаха, че по този начин част от избирателите на HDP могат да бъдат убедени да променят мнението си и по този начин HDP може да бъде задържана под избирателния праг. Друга решаваща цел беше да се премахнат политическите и дипломатическите придобивки на сирийските кюрди. Сирийските кюрди успяха да създадат три автономни „кантона“ точно до турската граница, да обединят два от тях, като превзеха от ИД стратегическия град Тал Абяд и се готвеха да създадат „кюрдски коридор“ по протежение на южната граница на Турция, като обединят трети кантон с останалите. Освен това САЩ призна дипломатически водещата сирийска кюрдска партия PYD – всъщност сестринска организация на ПКК – като съюзник по силата на нейната решителна борба срещу ИД и организира общи операции с нейното въоръжено крило YPG-J.
Пред лицето на тези неблагоприятни развития турските власти обявиха, че кюрдски коридор в Сирия е недопустим. Те планираха да създадат „безопасна зона“ в Северна Сирия с подкрепата на САЩ, за да предотвратят конституирането на „Сирийски Кюрдистан“.
Неблагоприятни развития за временния режим
Временният режим не успя да постигне повечето от тези цели и този факт може да ни накара да разкрием причините зад клането в Анкара.
Проучванията преди клането в Анкара показаха, че ПСР няма да може да състави правителство на мнозинството на предстоящите предсрочни избори, които ще се проведат на 1 ноември. Това означаваше, че стратегията за създаване на „национално единство чрез война срещу тероризма“ се срина. Мисля, че това е така, защото основното безпокойство на светските сегменти, които гласуваха за HDP на последните избори, не е „терорът на PKK“, а тайният съюз на правителството на AKP с IS и произтичащият от това националистическо-ислямски фашизъм, който застрашава много светското общество в Турция.
Проучванията преди клането също показаха, че въпреки репресиите в кюрдския югоизток, HDP успя да запази гласовете си, защото според мен кюрдският народ държеше турските сили за сигурност – а не ПКК – отговорни за репресиите и сериозните нарушения на човешките права.
Планът на временния режим за създаване на зона за сигурност точно между два кюрдски кантона също изглеждаше провален. Военната намеса на Русия от името на режима на Асад окончателно подкопа плановете на Турция. Руските военни самолети не само бомбардираха ИД, но и джихадистки групировки като Фронт Ал-Нусра и Ахрар Ал-Шам. Всъщност последните две групи бяха активно подкрепяни от Турция. Те трябваше да изгонят ИД от Северна Сирия. Тогава ще бъде образувана „безопасна зона“ точно в сърцето на Сирийски Кюрдистан и ще бъде защитена от турските – и надявам се – американските военновъздушни сили. Въздушните операции на Русия на практика затвориха въздушното пространство на Северна Сирия за всякаква турска намеса.
Накрая стойността на PYD се увеличи значително в очите както на САЩ, така и на Русия. И двете големи сили нямаха търпение да се възползват от военната мощ на YPG-J срещу ИД. По този начин беше ясно, че всяка сериозна турска атака срещу PYD ще бъде силно противопоставена както от САЩ, така и от Русия.
Планирано клане, за да деморализира и умиротвори опозицията
Мисля, че в лицето на тези неблагоприятни развития временният режим реши да се консолидира, като прибягва до по-директни и насилствени методи. Със сигурност те са имали за цел да сплашат големи слоеве от населението, да ги деморализират и да ги умиротворят. Наистина организаторите на това ужасно клане се опитаха да предадат послание, особено на светските сегменти, които са склонни да симпатизират на HDP: „По-добре е да се подчинявате на този фашистки режим; в противен случай никога няма да можете да живеете в сигурна страна.
Въпреки това решаващият въпрос остава: Ще проработи ли? Не мисля така. Турското общество е дълбоко разделено и светската и кюрдската част не вярват на правителството и Т. Ердоган по никакъв начин. Резултатите от общите избори следващата неделя ще разкрият много за тенденциите в това разделено общество.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ