Когато нарастването на подкрепата за Джеръми Корбин за първи път стана очевидно преди месец, незабавната реакция в консервативните кръгове беше смесица от недоверие и въодушевление. Той преобладаваше няколко седмици, но сега е заменен от известна предпазливост. Това няма много общо с притесненията относно политическата му позиция и много повече с големината на тълпите, които продължава да привлича. Той се докосва до нещо, невиждано на юг от границата поне от десетилетие.
Сега има притеснение сред някои разумни консерватори, че явната победа на Корбин на първото гласуване ще означава, че правителството ще се сблъска със значително ниво на опозиция, подкрепяно от значителен сектор от общественото мнение, а не от Лейбъристка партия, която не е отчайващо различна от Правителство по много въпроси. Неолибералният път на прогрес може дори да бъде изложен на риск.
Тази промяна в отношението се отразява в подновената сила, с която части от пресата подчертават подкрепата на Корбин за радикални каузи, като най-значимите от тях са международни, а не национални. Това може да е изненадващо, като се има предвид неговата силна опозиция срещу вътрешните икономии, но факт е, че консервативните анализатори са твърде добре наясно, че, както показа опитът в Шотландия, концентрирането върху неизбежността на политиките за икономии вече започва да губи доверие.
Затова е по-добре да разгледаме подкрепата му за потенциално непопулярни движения в чужбина, като започнем с Хамас и Хизбула, но вземем позицията му относно Тризъбеца, НАТО и отбраната като цяло.
Това със сигурност е настоящият модел, въпреки че не се прави с очакването, че ще повлияе на неговите изборни шансове в Лейбъристката партия, тъй като сега се предполага, че той ще спечели удобно. Вместо това, това е част от процес, който ще се развива и интензифицира през следващите месеци, но повдига въпроса дали Корбин е толкова уязвим, колкото предполагат толкова много експерти.
Като начало, Корбин всъщност има досие да изпреварва повечето политически мисли по редица въпроси, включително войната в Ирак и използването на изтезания. По въпроса за „говоренето с Шин Фейн“ може да изглежда противоречиво, но по това време той казваше какво тогавашното правителство вече правеше зад кулисите. По същия начин Хамас може да се смята за терористична група, но критиките към неотдавнашната война на Израел в Газа надхвърлят традиционната левица.
Що се отнася до по-широките въпроси, Тризъбецът, НАТО и конфликтите в Близкия изток идват на ум, като се започне с предположението, че противопоставянето на подновяването на Тризъбеца е губещо гласуване. В действителност това може да е било така преди няколко години, но се появи ново поколение и далеч не е ясно дали това вече е ключов проблем. Идеята, че международната репутация зависи от способността да убиеш пет милиона души за 45 минути, има много по-малко притегателна сила, отколкото беше, а огромната цена на замяната на Trident във време на предполагаеми икономии е друг фактор, който ще бъде лесен за Корбин Да подчертая.
НАТО е въпрос, при който общественото мнение може да не е силно и в двата случая, но оттеглянето всъщност би било по-малко популярно от отказването от Trident. Но Корбин даде да се разбере, че подобен въпрос би бил въпрос за обсъждане и дебат, а не ранно налагане на политика в цялата партия. По-вероятно е запазването на членството да надделее, но с искане за фундаментално преосмисляне на функциите на НАТО, особено след катастрофалното десетилетно участие в Афганистан.
Що се отнася до Близкия изток, може да се очаква, че връзките с Хамас и Хизбула ще бъдат достойни за правителствено внимание, но настроението в страната всъщност е несигурно и непредвидимо. Сега има широко разпространено мнение, което се развива в консенсус, че войната в Ирак е грешна в почти всеки смисъл и това се съчетава с дълбоко подозрение за по-нататъшно участие на британските сили в Ирак извън настоящата въздушна война.
Над всичко това обаче стои много по-големият въпрос дали Корбин изостава или изпреварва времето и това може да реши бъдещето му като лидер на Лейбъристката партия.
Във външнополитически план той е свързан с два глобални проблема, изменението на климата и маргинализацията.
На първо място, правителството на Дейвид Камерън сега плаща малко повече от говорни услуги на екологичните проблеми, а Обединеното кралство изостана доста зад много други западни правителства по отношение на възобновяемите енергийни източници и свързаните с тях въпроси. Срещата на върха за изменението на климата през декември в Париж и сегашното нарастване на глобалното затопляне обаче означават, че една енергична партия, фокусирана върху този въпрос, може да привлече много повече внимание и да получи повече подкрепа от очакваното.
В по-дългосрочен план обаче нарастващото световно разделение между богатство и бедност е по-значимо. Дори преди 10 години да се говори за сериозни проблеми с неолибералната икономическа трансформация от предходните 25 години се смяташе за пресилено. Финансовата криза от 2007-08 г. донякъде помрачи тази гледна точка, но възстановяването изглеждаше сигурно и до 2012 г. се върна към обичайния си бизнес.
Сега обаче се развива международно настроение, което отразява националната критика на Корбин към строгите икономии. Може да е било отблъснато от решимостта на Европа да принуди Гърция да приеме продължаващите мерки за икономии, но дори това е оставило грозен привкус, който се отразява в увеличената подкрепа за партиите против икономиите в други страни.
Тази подкрепа може лесно да се разпростре и върху една съживена Лейбъристка партия, особено ако настоящите опасения за световен икономически спад се осъзнаят. Китайският икономически растеж се забави, Русия и Бразилия са в рецесия, има стагнация в голяма част от Европа и дори бъдещето на небалансирания растеж в голяма част от глобалния юг вече е несигурно.
Корбин, накратко, може би всъщност е изпреварил времето, а не изостанал от него. Нещо повече, това може бързо да стигне до връх, ако правителството на Камерън настоява за по-строги икономии през идващата зима. Ако лидерът на основната опозиция вече не вярва на модела и е подкрепен от значителна обществена подкрепа, може дори да е Камерън, а не Корбин, който да се окаже в отбранителна позиция.
Професор Пол Роджърс е съветник на Оксфордската изследователска група. Предстоящата му книга, Нередовна война, ще бъде издаден от IB Tauris през следващата година.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕПодобни публикации
Няма сродни служби.