Следващата война ще избухне през лятото. Израел ще му даде друго детско име и ще се проведе в Газа. Вече има план за евакуация на общностите по границата на ивицата Газа.
Израел знае, че тази война ще избухне, знае и защо – и галопира към нея със завързани очи, сякаш това е цикличен ритуал, периодична церемония или природно бедствие, което не може да бъде избегнато. Тук-там дори се долавя ентусиазъм.
Няма значение кой е министър-председателят и кой е министърът на отбраната – няма разлика между кандидатите, що се отнася до Газа. Айзък Херцог и Амос Ядлин, разбира се, не казват нищо, а Ципи Ливни се хвали, че благодарение на нея не е открито нито едно пристанище в Газа. Останалите израелци също не се интересуват от съдбата на Газа и скоро тя ще бъде принудена отново да им напомня за своята катастрофа по единствения начин, който й е останал, ракетите.
Бедствието в Газа е ужасно. Не се споменава за това в израелския дискурс и със сигурност не в най-тъпата, куха предизборна кампания, която някога е имало тук. Трудно е да се повярва, но израелците са измислили паралелна реалност, откъсната от истинската, безчувствена, безчувствена, отричаща реалност, докато всички тези нещастия, повечето от които са създадени от тях, се случват на кратко разстояние от домовете им . Бебета замръзват до смърт под останките на домовете си, младежи рискуват живота си и пресичат граничната ограда, само за да получат порция храна в израелски затвор. Някой чувал ли е за това? Пука ли му на някой? Някой разбира ли, че това води до следващата война?
Салма живя само 40 дни, като вечността на една пеперуда. Тя беше бебе от Бейт Ханун в североизточната част на ивицата Газа, което почина миналия месец от хипотермия, след като малкото й тяло замръзна от вятъра и дъжда, които проникнаха в колибата от шперплат и пластмаса, в която тя живееше със семейството си , тъй като къщата им беше бомбардирана.
„Беше замръзнала като сладолед“, каза майка й за последната нощ от живота на бебето си. Говорителят на UNWRA Крис Гънъс писа за Салма миналата седмица в британския вестник The Guardian. Мирват, майка й, му каза, че когато се е родила, е тежала 3.1 килограма. Нейната тригодишна сестра Маез е хоспитализирана поради измръзване.
15-годишният Ибрахим Уарда, който загуби баща си при израелска бомбардировка през 2002 г., имаше по-голям късмет. Той реши да премине оградата между Газа и Израел. „Знаех, че ще бъда арестуван“, каза той пред репортер на New York Times в Газа миналата седмица. „Казах си, може би ще намеря по-добър живот. Дадоха ми добра храна и след това ме върнаха обратно.
Ибрахим беше държан около месец в два затвора в Израел, преди да бъде хвърлен обратно към унищожението, окаяността, глада и смъртта. Триста жители на Газа се удавиха в морето миналия септември в отчаян опит да напуснат затвора Стрип. Осемдесет и четири жители на Газа бяха арестувани от Израелските отбранителни сили през последните шест месеца, след като се опитаха да влязат в Израел, повечето от тях просто за да избягат от ада, в който живеят. Още девет бяха арестувани този месец.
15-годишният Атия ал-Навхин също се опита да влезе в Израел през ноември, само за да избегне съдбата си. Той беше прострелян от войници на ИД, лекуван в две израелски болници и се върна в Газа през януари. Сега той лежи парализиран и не може да говори в дома си.
Около 150,000 10,000 бездомни хора живеят в Газа и около 5.4 XNUMX бежанци в приютите на UNRWA. Бюджетът на организацията беше изразходван, след като светът напълно пренебрегна ангажимента й да даде XNUMX милиарда долара за възстановяване на Газа. Ангажиментът за преговори за премахване на блокадата на Газа – единственият начин да се избегне следващата война и тази след нея – също беше нарушен. Никой не говори за това. Не е интересно. Имаше война, израелци и палестинци бяха убити в нея за нищо, да преминем към следващата война.
Израел пак ще се прави на изненадан и обиден – жестоките араби отново го атакуват с ракети, без причина.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ
1 коментар
Това е много удобен разказ. Големите лоши израелци държат жителите на Газа постоянно заключени в затвор на открито поради... каква точно причина?
Колко години минаха, откакто Израел се изтегли от ГАЗА, за да остави хората да се грижат и управляват сами? Колко милиона долара помощ им е дадена? Колко милиони долари са пропилени за изграждане на тунели и контрабанда на оръжия, вместо за изграждане на устойчива икономика?
Разбира се, основната причина за блокадата на Газа е липсата на доверие. Хамас иска тортата си и да я изяде. Той управлява ивицата с железен юмрук. Той иска Израел да му се довери, като в същото време обяви намерението си да ги унищожи. Тя иска морско пристанище, но корабите, предназначени за Газа, пренасят контрабандно оръжие там от години! Хартата призовава за унищожаването на Израел и лидерите на Хамас непрекъснато ни напомнят на всички, че съществуват единствено за унищожаването на Израел. Те нямат други цели, нямат друга цел.
Хамас подписва международно наложени споразумения за прекратяване на огъня, предназначени да спрат този цикъл на насилие, за който вие оплаквате и който лежите право в краката на неконтактни израелски политици, а след това ги нарушава отново и отново! Вие вярвате, че Израел и светът пренебрегват тежкото положение на жителите на Газа, но какво да кажем за Хамас? Когато обещават да възстановят не гражданската, а военната инфраструктура, не изоставят ли нуждите на децата, за които толкова инстинктивно говорихте?
Има причина международната общност да откаже помощта. Те са видели къде отива. Към бездънната пропаст на яростта на Хамас.
Разбирам, че хората в Газа са отчаяни и са се борили твърде много. Много от тях са платили тежка цена в ръцете на израелския персонал за сигурност. Но този персонал по сигурността са млади мъже и жени, чиято основна отговорност е да гарантират сигурността на народа на Израел, а не на народа на Газа. Иска ми се един ден Хамас да може да гледа на Израел не като на смъртен враг, а като на партньор в защитата и подобряването на живота на своите хора.