Израел, държава-членка на ООН от 11 май 1949 г., не е изключен от върховенството на международното право. На 25 септември обаче Израел нахлу в ивицата Газа и изстреля с ракети превозно средство, превозващо двама предполагаеми „терористи“. Този агресивен и извънсъдебен акт е очевидно против международното право – т.е. Женевската конвенция (ратифицирана от Израел през 1951 г.), която характеризира умишлените убийства като „сериозни нарушения“. Член 1 от Принципите за ефективно предотвратяване и разследване на
Извънзаконните, произволни и бързи екзекуции гласят,
Правителствата забраняват със закон всички извънзаконови, произволни и бързи екзекуции и гарантират, че всички такива екзекуции се признават за престъпления съгласно техните наказателни закони и се наказват с подходящи наказания, които отчитат сериозността на тези престъпления. Извънредни обстоятелства, включително състояние на война или заплаха от война, вътрешна политическа нестабилност или друго извънредно положение, не могат да се позовават като оправдание за такива екзекуции.
Въпросните невъоръжени „терористи“ не представляват непосредствена заплаха за държавата Израел, но въпреки това израелските сили са убили много такива лица при този тип сценарии. Това е равносилно на незаконно убийство на невъоръжен палестинец - цивилен.
Да предположим, че трябва да повярваме на Израел във всеки случай, в който той твърди, че „терористите“ са били въоръжени в наземни битки. Как е възможно израелските сили да знаят дали бунтовник е въоръжен или не, когато изстрелват 3 ракети от 300 ярда по улиците на Хан Юнис? Те просто не могат ясно да пренебрегнат живота на цивилни, които са в непосредствена близост до „целта“. За срам, американското правителство аплодира настойчивостта на министър-председателя Ариел Шарон и неговия „железен юмрук срещу тероризма, †вместо да осъжда фойерверките на Шарон, за да покаже на своя конкурент, бившия премиер Бенямин Нетаняху, че може да се закачи с най-свирепия звер.
На 22 март 2004 г. духовният лидер на Хамас Шейх Ахмед Ясин беше убит, когато израелски боен хеликоптер изстреля ракети Hellfire по инвалидната му количка. Ясин, квадриплегик от дванадесетгодишна възраст, и двамата му бодигардове напускаха джамия след сутрешната молитва, когато бяха „ликвидирани“. Други шестима цивилни бяха убити в заговора за убийството и много бяха ранени, включително този на Ясин двама сина, които са видели баща си убит пред очите им. Единствените останки бяха овъглената инвалидна количка на Ясин и кафявото одеяло, което някога бе покривало раменете му.
Шейх Ясин беше невъоръжен цивилен, който мирно напускаше джамия, но Израел отказва да признае бруталността на случая. Извънсъдебното убийство на Ясин беше високопоставен случай, който привлече международно внимание. По-голямата част от палестинските убийства остават неразкрити. Според MIFTAH, Палестинската инициатива за насърчаване на глобалния диалог и демокрацията, от септември 2000 г. до 3 юни 2003 г. Израел е убил без присъда 243 палестинци. Повече от 100 от убитите са невинни минувачи, а 31 са деца. Видни израелци открито признаха, че използват тази незаконна политика, докато някои отидоха по-далеч, като включиха невинни минувачи. Amnesty International (AI) документира коментарите на командващия израелските военновъздушни сили генерал-майор Дан Халуц по армейското радио относно убийството на активиста на Хамас Салах Шехадех, „уволнихме, знаейки, че жена му ще бъде близо до него.“ AI разкри допълнителни изявления, направени от Халуц на брифинг за пресата година по-рано, „от време на време невоюващи лица биват удряни при нашите нападения. Това идва с оформлението на операциите. Също така понякога е резултат от грешки в нашите оценки, въпреки прецизността на нашите оръжия.” През последните 18 месеца Израел продължи да нарушава международното право и Женевската конвенция.
По време на продължилата седмица офанзива, озаглавена Операция Първи дъжд, израелските окупационни сили изстреляха ракети в ивицата Газа, убивайки четирима палестинци и ранявайки много други. Сред ранените са 31 цивилни, а инфраструктурата, включително училища, мостове, пътища и къщи, е насочена и унищожена. Докато Израел твърди, че се е „разединил” от Газа, израелски източници от сигурността заявиха, че Израел възнамерява „да се възползва от инерцията” и да атакува още повече Хамас. Новата ситуация, за която Израел говори, когато изстрелва ракети по Хан Юнис и Бейт Ханун, е „след разединяване“, с други думи повторно ангажиране.
В началните моменти на израелската офанзива Хамас, в съответствие с прекратяването на огъня в Шарм ал-Шейх, обеща да спре да извършва атаки срещу Израел от ивицата Газа. На пресконференция старшият лидер на Хамас Махмуд Ал-Захар заяви: „Съгласно ангажимента ни към националното споразумение, направено в Кайро, за период на охлаждане до края на 2005 г., движението обявява, че е спряло операциите си от ивицата Газа срещу ционистката окупация.“ Администрацията на Шарон обаче не търси отстъпки или асимилация от Хамас, а по-скоро ограничаването му като политическа единица.
Демокрация без Хамас?
В миналото мнозина вярваха, че възходът на политически Хамас ще работи в полза на Израел. Възприятието: радикалният Хамас ще се превърне в политически мейнстрийм за палестинците, увеличавайки лекотата на израелските атаки срещу „воюващото“ палестинско население, като същевременно постига желанието на Израел за по-нататъшно анексиране на палестинската земя. Администрацията на Шарон бързо разбра, че интегрирането на политически Хамас може да доведе до международна легитимност и да принуди Израел да се справи с образувание, търсещо много по-големи отстъпки от управляващата партия Фатах на палестинската власт. Израелският вестник Haaretz съобщи,
„Според политически източници борбата срещу участието на Хамас в изборите сега е на първо място в дневния ред на Израел в неговите международни отношения. Съобщава се, че външното министерство е инструктирало всички свои представители в чужбина да изяснят на чуждите правителства, че Йерусалим се противопоставя на участието на Хамас в палестинския политически процес.
Тези ходове обаче са в противоречие с демократичния процес и волята на палестинския народ да избере собствено правителство. Забележките, направени от Шарон, противоречат на твърдението му, че Израел „не се намесва в палестинската политика“. Израел се определя като „демокрация“ и освен това твърди, че държавата насърчава демокрацията на регионално ниво – т.е. за независимостта на Ливан от сирийската окупация. И все пак човек не може да подкрепя демокрацията само когато е удобна и да й се противопоставя, когато трудностите са неизбежни. Палестинският журналист Халид Амайре директно заяви: „Ако на Израел бъде позволено да избира палестински кандидати, тогава американската визия за демокрация в арабския и мюсюлманския свят ще бъде поставена под въпрос.“
След седмица на израелски бомбардировки и в навечерието на Рош Хашана, еврейската Нова година, Израел реши да спре въздушните нападения и извънсъдебните екзекуции в ивицата Газа „до второ нареждане“. Кабинетът на министър-председателя Ариел Шарон заяви, че в неделя, 1 октомври, „Решихме да преустановим офанзивните операции, които започнахме миналата седмица в отговор на ракетен обстрел от ивицата Газа в Южен Израел.“ Утешително е да знаем, че Израел може „да изключи и на превключване към терор, когато сметне за подходящо. Палестинският народ незаслужено се справя с въздушни нападения, убийства, унищожаване на инфраструктура и икономическа нестабилност поради капризите на администрацията на Шарон и стремежа й към „сигурност“. И все пак администрацията на Шарон не изглежда да се извинява за загубата на живот и потисничеството, с което се сблъска палестинският народ поради настъплението; едва ли е оправдан или хуманен подход в отношенията с окупирани хора.
Бъдещето на Газа
На какво ще трябва да надграждат палестинците, ако бъдат подложени на влошаващи се условия в третия свят? Според доклад на B’Tselem от март 2005 г. 77 процента от жителите на Газа живеят под прага на бедността (1,003,000 23 2004 души), докато 39.4 процента са в „дълбока бедност, което означава, че те не достигат прага на бедността за препитание дори след като са получили помощ от международни агенции.” До края на XNUMX г. нивото на безработица достигна XNUMX процента. Нивото на бедност и безработица ще продължи да се покачва, докато обсадата на Газа се засилва.
Продължаващата бруталност на окупацията отблъсква палестинците от мира и им напомня за седемте години на провал, довели до втората интифада. Докато Израел се отказва от отговорността си да се грижи за окупираните територии съгласно международното право, те не могат да се откажат от реалността на конфликта. Хамас ще продължи да се интегрира в палестинската политика, а убийствата и агресията срещу „цели“ в Газа само ще нагнетят повече омраза и напрежение. Засега ключът за осветлението на терора е изключен, но е само въпрос на време Израел да реши да го включи отново. Междувременно палестинският живот остава на ръба и непоследователен. Тези в Израел трябва да излязат напред и да осъдят решенията на Ариел Шарон, ако не превключвателят към мир ще остане изключен за неопределено време.
** Живея в Ню Йорк като палестински американски писател на свободна практика. Аз съм основател и основен автор на политическия уебсайт www.PoeticInjustice.net. Може да се намери на [имейл защитен].
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ