Искането на Обама да поиска одобрението на Камарите за плана на неговата администрация за нападение над Сирия според мен създаде важен шанс за публичен дебат по темата за военната намеса. Аргументите, повдигнати за и против такава намеса, варират от онези, които са лудо очаровани от лидерството на САЩ в света, от една страна, и тези, принадлежащи към по-антиимпериалистически мироглед, от друга. Това, което най-много ме интересува обаче, е позицията на интелигенцията и експертите в областта на политическите науки или подобни изследвания.
Вали Наср, един от водещите американски експерти в Близкия изток и декан на Училището за напреднали международни изследвания на Джон Хопкинс в WD, наскороаргументиран че колебливата позиция на Обама да се намеси в Сирия, след като нейната армия прекрачи червената линия, която той посочи по-рано, ще изпрати грешно послание към извършителите на отвратителното престъпление, което уби над хиляда цивилни на 21 август в покрайнините на Дамаск. Твърди, че като настоява за провеждане на а ограничен военна операция под формата на конвенция, одобрена от конгреса (и това едва след като представителите се завърнат от лятната ваканция на 9 септември) Асад и бъдещите Асади няма да загубят никакъв стимул или да се замислят дали да извършат може би друго химическо нападение в близко бъдеще. Подобна реакция от страна на най-признатия лидер в света към нарушител на международния закон, който той смята за слаб и ще породи разрушителни резултати. Тези резултати в неговия анализ ще се появят във всяка от следните две форми:
„Първият е, че режимът на Асад пада, което би означавало, че Сирия или части от нея могат да бъдат управлявани от радикални ислямисти, свързани с Ал Кайда – създавайки нови и нежелани заплахи за глобалната сигурност, които биха могли да поканят още по-голяма американска намеса надолу по света. линия.
Второто е, че американските военни удари ще изравнят игралното поле между силите на г-н Асад и бунтовниците, така че гражданската война да продължи дълго време, унищожавайки повече от страната, убивайки повече от нейното население и изпращайки още повече бежанци в Ливан, Йордания и Турция. Това би направило сирийския конфликт още по-опасен. Без американска възпираща сила на хоризонта, режимът на Асад може отново да използва химически оръжия, докато екстремистите може да осигурят убежище за терористи от вида, който войната в Афганистан създаде за Ал Кайда през 1990-те години на миналия век.
Това, което Наср заключава от тях, е, че САЩ трябва да изглеждат много по-решителни в справянето със сирийската криза, като приемат целта да отсеят както престъпния режим на Ал Асад, така и радикалните агенти на фундаменталната опозиция, чието присъствие ще застраши стабилността на цял регион. „Америка трябва да действа решително и своевременно и въз основа на стратегическа визия, която включва изход от тази война. Това би впечатлило както американските съюзници, така и противниците. Това е, от което светът се нуждае и върху което г-н Обама трябва да се съсредоточи. Рисковете от намеса са големи и успехът е несигурен, но ако не предприемем нищо, в този момент би било много по-лошо."
Тезата на г-н Наср е просто изградена върху грешни предположения и носи погрешна представа за историята на американската политика за справяне със сирийската опозиция. От началото на политическия хаос в Сирия САЩ винаги са били последователни в подкрепата на бунтовниците с всички налични средства. Това е американската традиция да се подкрепя всеки тип милиция, доколкото те поддържат това, което е необходимо, за да нанесат удар на режима, който толкова ненавиждат. Формирането на Ал Кайда и нейните разклонения в Близкия изток отдавна трябваше да бъде сигнал за събуждане за подобни стратегии.
През април 2011 г. САЩ признаха, че финансират сирийската опозиция, като предоставиха 6.3 милиона долара на "Движението за справедливост и развитие", базирана в Лондон дисидентска организация, която управлява сателитния канал Barada TV, който излъчва антиправителствени новини в Сирия . Други 6 милиона долара отидоха за подкрепа на различни инициативи, включително обучение за журналисти и активисти, между 2006 и 2010 г."[2]. Знаем също, че двата най-подкрепяни от САЩ режима на Катар и Саудитска Арабия оборудваха сирийските бунтовници с оръжия и необходими оръжия, за да се бият с елементите, подкрепящи Асад. По този начин най-радикалните ислямистки групи в региона (а именно уахабити и салафити) бяха подхранвани да натоварят сирийската земя със собствена кауза на идеология, в основата на която трябва да се бори както срещу режима на Асад, така и срещу западните ценности.
При такъв сценарий предложението на Вали Наср към администрацията на Обама ще трябва да включва силно присъствие на американската армия в Сирия, така че напълно да промени динамиката на властта по начин, който да освободи сирийските територии и от елементите на режима на Асад и всички съществуващи опозиционни фракции, на които помогнаха да пуснат корени в този регион. Тогава въпросът би бил; ако САЩ на първо място подкрепят бунтовниците в Сирия, защо трябва да се опитват да ги унищожат всички според предложението на г-н Наср? Ако приемем, че това все пак трябва да е така, това, което по същество би довело до това, че поради явната липса на политическа алтернатива за поемане на лидерството в Сирия, САЩ ще трябва да наложат марионетен режим по същия начин, както направиха в Ирак и Афганистан. Този режим със сигурност ще страда от липсата на обществена подкрепа, необходима да се изправи срещу всичките си противопоставящи се фракции, включително алауитите и сунитите, които са готови да подпалят тази земя, за да си върнат това, което са изгубили. Вероятността от преливане на такава нестабилност в съседните страни в този случай е уверено много по-висока от възможните неприятни резултати само от ограничаване на продължаващата гражданска война в Сирия, срещу която г-н Наср се противопоставя.
Смятам, че решението на сирийската криза не трябва да се измерва чрез даване на приоритет на поддържането на доверието в една западаща империя. По-скоро трябва да се съсредоточи върху връщането на международна коалиция, която със сигурност може да промени ситуацията в Сирия чрез своите елементи в този регион. Съединените щати, разбира се, като важен играч без съмнение си запазват безспорна роля в организирането на такава коалиция, но ние знаем от едно нещо, че Русия и Иран отдавна са установили и поддържат част от националните си интереси и в Сирия. Тези интереси трябва да бъдат внимателно разгледани, ако трябва да се намери някакво решение на продължаващата прокси война в Сирия.
Предложението на г-н Наср обаче пренебрегва не само значението на иранското и руското присъствие в този регион, но също така и измисления международен процес, в който Русия и Китай поддържат специално място в ООН при разрешаването на тази криза. Оправданието, което се разпространява чрез медиите за заобикаляне на ООН по този въпрос, което също е засегнато накратко от г-н Наср, е задънената улица в Съвета за сигурност поради възможното вето на Русия и Китай. Въпреки това безизходицата, пред която ООН е изправена днес в Съвета за сигурност, не е на структура, а на избор. През 1950 г. по време на пика на американско-съветското напрежение Съветът за сигурност се сблъска с най-безпрецедентната безизходица в историята при приемането на различни резолюции. Решението обаче се превърна в резолюция, приета от Общото събрание, озаглавена „Обединяване за мир“, която просто заявява, „че във всички случаи, когато Съветът за сигурност поради липса на единодушие сред петте си постоянни членове, не успее да действа, както се изисква, за да поддържа международната мир и сигурност, Общото събрание ще разгледа въпроса незабавно и може да издаде всякакви препоръки, които сметне за необходими за възстановяване на международния мир и сигурност.[3].
Рискът от постоянно отхвърляне на тези международни протоколи в замяна на закупуване на по-нататъшно доверие в хегемоничната мощ на САЩ е продължаващото подкопаване на Обединените нации и нейния интегритет в посредничеството при конфликти като единствената надеждна международна организация, която светът се е съгласил да спазва решенията си . Г-н Наср е толкова загрижен за доверието в Съединените щати и техните червени линии, че опасността от компрометиране на легитимния авторитет на ООН абсолютно липсва в неговия анализ, чиито уроци са извлечени от руините на Лигата на нациите .
[1] www.nytimes.com/2013/09/02/opinion/global/forcing-obamas-hand-in-syria.html?smid=tw-share&_r=0
[2] www.cbc.ca/news/world/story/2011/04/18/syria-united-states-backing-wikileaks.html
[3] www.un.org/depts/dhl/landmark/pdf/ares377e.pdf
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ