От началото на 1994 г. до началото на 1997 г. бях съветник на таен разузнавателен екип, създаден от министър-председателя Ицхак Рабин. Моята работа беше да го съветвам относно мирния процес след подписването на Декларацията за принципите през септември 1993 г. (първото от шестте споразумения, известни като Споразуменията от Осло).
Рабин нямаше голямо доверие в политиците в собственото си правителство. Нито пък имаше голямо доверие в разузнавателната общност и затова събра екип от петима души от различните клонове на „общността“. През 1988 г. създадох съвместния израелско-палестински мозъчен тръст за обществена политика (и „до танк“). IPCRI – Център за изследване и информация на Израел Палестина – започна да свиква съвместни работни групи от израелски и палестински експерти, за да измислят решения как да направят решението за две държави работещо.
До 1994 г. вече бяхме провели няколкостотин срещи на икономисти, експерти по водите, служители и експерти по сигурността, специалисти по Йерусалим и др. IPCRI беше „открит“ от тайния екип на Рабин. Един от неговите членове се свърза с мен и започнах да провеждам срещи почти всяка седмица. Екипът беше разпуснат от министър-председателя Бенямин Нетаняху няколко седмици след като Израел направи първа копка през 1997 г. за Хар Хома, новото израелско селище в Йерусалим. Въпреки че подписа Протокола от Хеврон през януари 1997 г. и Меморандума от Уай Ривър през октомври 1998 г., Нетаняху обеща на своята база, че процесът от Осло няма да продължи или да доведе до палестинска държава.
Споразумението от Уай Ривър беше по същество опит за възобновяване на междинния период в Декларацията за принципите и за започване на преговори за постоянен статут. Но Нетаняху нямаше никакво намерение да доведе Осло до предполагаемия естествен завършек – две държави за два народа. Той не изпълни ангажиментите, които пое към Израел в тези две споразумения, които подписа, а палестинците също нарушиха ангажиментите си.
Невъзможно е да се знае дали Рабин би довел процеса до положителен край. Рабин никога не е заявявал публично, че подкрепя създаването на палестинска държава до Израел. Един от основните недостатъци на споразуменията от Осло е, че те избягват да се справят с „крайната игра“, оставяйки твърде много отворени празнини, които спойлерите да запълнят сами. Усещането, което имах на път за вкъщи от Тел Авив в нощта, когато той беше убит, беше не само, че премиерът беше убит, но и мирният процес.
Това се оказа вярно. Това, което ми беше ясно, беше, че въпреки дългите години на Рабин в армията и политиката му на чупене на кости по време на Първата интифада, Рабин успя да създаде ниво на доверие и увереност сред палестинските лидери – включително Арафат – което не е съществувало оттогава . Доколкото ми е известно, Рабин имаше лични проблеми с доверието в Арафат, но го уважаваше и вярваше, че Арафат води народа си към края на конфликта с Израел. В началото на ангажимента си с тайния екип предположих, че е много важно Рабин да изрази на Арафат необходимостта от създаване на разбирателство с израелския народ.
Моят съвет беше представителите на Рабин да кажат на представителите на Арафат, че Рабин и Арафат трябва да се срещат като държавници, а не като военни. И затова беше изключително важно Арафат да свали ушитата си военна униформа и да се появи на срещите с Рабин облечен като държавник.
АКО АРАФАТ искаше да носи военната си униформа, трябваше да се срещне с израелските генерали, но не и с премиера. Това, разбира се, беше символично, но смятах, че символиката е много важна. Рабин сърдечно отхвърли съвета, заявявайки, че не е редно той да казва на Арафат как да се облича.
В Декларацията за принципите се посочва, че преговорите за постоянен статут трябва да започнат не по-късно от края на третата година от междинния период от пет години. Но не се казва, че не са могли да започнат преди това. Призовах Рабин чрез екипа да започне тези преговори възможно най-скоро. По този начин крайната игра щеше да стане ясна и би могла да предотврати спойлерите от палестинската страна, които вече бяха против процеса, защото Арафат, според тяхното разбиране, се отказа от 78% от Палестина, като призна Израел в границите от 1967 г. Рабин не живя достатъчно дълго, за да започне тези преговори, но от въпросите, които получих от екипа, беше ясно, че той е започнал да ги планира.
Всеки, който е изучавал разрешаване на конфликти и преговори, знае, че изграждането на доверие между преговарящите е съществен елемент за успеха. Това беше изключително ясно в преговорите, които проведох от името на Израел, които доведоха до връщането на Гилад Шалит у дома от плен в Газа след пет години и четири месеца. Беше ясно, че след Рабин, Перес нямаше доверие от палестинското ръководство, а Нетаняху имаше още по-малко доверие. Също така е съвсем ясно, че Нетаняху никога не е имал никакво доверие и в палестинското ръководство.
Взаимното презрение и недоверие между Абас и Нетаняху е повече от очевидно днес. Взаимното презрение и недоверие са спечелени и от двете страни, а враждебността между израелци и палестинци днес е резултат от взаимни действия на разрушаване на доверието в продължение на дълги периоди на нарушаване на споразумения и разбирания от двете страни. Отношенията между съществуващото политическо ръководство на Израел и Палестина вероятно са непоправими и без надежда.
Убийството на Рабин беше политическо. Неговият убиец постигна целите си далеч отвъд въображението. Процесът от Осло е мъртъв от дълго време и неговите провали, вместо да бъдат поучени, за да бъдат коригирани, бяха погребани и отхвърлени. В момента няма по-добро решение за израелско-палестинския конфликт от решението за две държави, което има шанс да сложи край на конфликта. Всяка страна в конфликта демонстрира готовността си да се бие, да убива и да умира за териториално изразяване на собствената си идентичност, която отнема от тази земя и дава на тази земя. Даването на нов живот на един истински мирен процес ще изисква ново ръководство както в Израел, така и в Палестина.
Ще са необходими нови лидери, които са в състояние да развият доверие и увереност, първо помежду си, а след това със собствените си хора и с тези от другата страна на конфликта. Не виждам тези хора на хоризонта – от двете страни – но те ще дойдат. Ние няма да ходим никъде – нито ние в Израел, нито палестинците. Или ще живеем на тази земя в една ненационална държава, или ще намерим начин заедно да създадем две национални държави и да живеем заедно в мир чрез сътрудничество, взаимни интереси и много добра воля.
Авторът е политически и социален предприемач, посветил живота си на държавата Израел и мира със съседите. Последната му книга, В стремеж към мир в Израел и Палестина, беше публикувано от Vanderbilt University Press.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ