Свещеникът Джеймс Йи служи в залива Гуантанамо, служейки на мюсюлмански задържани – и не харесва това, което вижда. Йи говори, твърдейки сериозно малтретиране на затворници, и твърди от личен опит, че „Хората долу в Гуантанамо вероятно знаят толкова много за Осама бин Ладен и Ал Кайда, колкото всеки редник в армията би знаел какво се случва в Пентагона .”
През септември 2003 г. Yee беше открит в притежание на списък на затворници от Гуантанамо сред вещите си на летище във Флорида: за това той беше обвинен в престъпления, включително бунт и шпионаж, и държан в изолация в продължение на 76 дни. В крайна сметка обвиненията бяха свалени.
Yee предизвикваше проблеми в Гуантанамо, като докладваше за злоупотреби – злоупотреби, които бяха допълнително потвърдени от свидетелства на задържани и правителствени документи, включително два секретни наръчника на Camp Delta SOP, публикувани от Wikileaks през последните три седмици.
днес Wikileaks пусна 2004 ръководство за базата, заедно с подробен списък на промените над него Предшественик от 2003 г..
Чрез сравняване на ръководствата за SOP от 2003 г. и 2004 г. можем да видим как правилата са се променили в отговор на дейностите на Yee. Те наистина се промениха – допълнително ограничавайки свободите на свещениците да служат на задържаните. Промените в наръчника за SOP са насочени повече към предотвратяване на твърдения за злоупотреба, отколкото към справяне с тях.
През март 2003 г. свещеникът има достъп до зоните за задържани без придружител и може да „разговаря свободно със задържаните“, но до март 2004 г. свещеникът получава „ескорт“, за да посещава зоните за задържане – потенциално форма на наблюдение. И свещеникът може да „говори със задържаните“ – но очевидно не толкова свободно, колкото преди.
Освен това в други части на наръчника капеланът отново е лишен от правомощия – да прави съобщения в системата на PA (раздели 16-3 и 16-5), да предоставя религиозни предмети (раздел 16-13). И пазачите вече не се насърчават да търсят съвет от свещеника по религиозни въпроси (раздел 16-14).
Червеният кръст преживя подобна съдба. Между 2003 и 2004 г. тонът по отношение на Червения кръст в ръководството става все по-враждебен.
Редакциите на ръководството предполагат, че може да са били поставени допълнителни препятствия на пътя на Червения кръст. Раздел 17-2 постановява, че Червеният кръст „е ограничен от всички сгради без предварително одобрение… с изключение на клиниката за задържане и болницата за задържане“. След това от Червения кръст се изисква да е наясно с „планираните часове за хранене на охраната“ и да коригира графика си съответно.
И в двата наръчника на Червения кръст е забранено да предава поща между задържаните. Ръководството от 2003 г. предвижда в глава 13, че „Никога представителите на [Червения кръст] не трябва да предават поща между задържаните“.
До 2004 г. военните сметнаха за уместно да направят уговорката, ако не друго, по-силна: „ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА МКЧК НИКОГА не трябва да предават поща между задържаните.“
През 2004 г., както и през 2003 г., се извършва категоризация на лишените от свобода – отделни категории се водят от Червения кръст. През първите две седмици в Гуантанамо задържаните са държани в изолация, отказан им е достъп както до свещениците, така и до персонала на Червения кръст. Задържаните остават в изолация най-малко още две седмици, държани на максималното „ниво 5“ наказание и ниво на изолация, докато не бъдат понижени по прищявка на американските следователи.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ