Сезонът на предсказуемостта отново е пред нас. Барак Обама, сенаторът от Илинойс и настояща либерална надежда през 2008 г., се обяви в полза на универсалното здравеопазване. В реч на конференцията Families USA на 24 януари Обама обяви:
Планове, които бърникат и вземат половинчати мерки, сега принадлежат на вчерашния ден… Ще има много други, предложени в предстоящата кампания и аз работя с експерти, за да разработя собствения си план, докато говорим, но нека изясним едно нещо точно тук, точно сега: В кампанията от 2008 г. достъпното, универсално здравеопазване за всеки американец не трябва да бъде въпрос дали, а трябва да бъде въпрос как.
Въпреки че Обама свободно признава справедлив обществен цинизъм по въпроса за здравеопазването, казва, че е неизбежно време да се приеме план, който да бъде в сила до края на първия мандат на следващия президент. Въпреки че може да е разбираемо обществеността да реагира с допълнителен цинизъм на недекларирания план за влизане в сила след шест години, речта на Обама трябва да се разглежда като последния опит на демократите да привлекат разочарована публика, без да предлагат последователна стратегия и избягване на всяка цена на израза „национално здравеопазване“ (Респ. Денис Кучинич е почетно изключение).
Трябва да се помни, че само много кратко време преди пробивната реч на Обама на Демократическата конвенция през 2004 г., Хауърд Дийн, бивш консервативен демократ, беше предпочитаният избор на либералите, докато водеше слаба кампания, основана почти изцяло на тона а не политика. Той също обеща универсално здравеопазване без подробности или национално. И разбира се, кой би могъл да забрави доминирания план на Хилъри Клинтън, доминиран от HMO, от средата на 1990-те години.
Здравеопазването обаче не е единствената област, където Обама подбира внимателно думите си. В Близкия изток, особено в Палестина, изобщо не е ясно къде се намира Обама или още по-лошо, може би всичко е твърде ясно. Въпреки че някои приписват на Обама закъснялата заслуга за противопоставянето на „увеличението“ на президента в Ирак - на 30 януари Обама внесе закон в Сената, който има за цел потенциалното изтегляне на всички американски бойни бригади от Ирак до 8 март 2008 г., трябва да се отбележи че това съвпада с данните от анкетите, както и с междинните избори, които показват отвращението на обществото от войната. Единственото друго съобщение за пресата на уеб страницата на Обама относно Ирак датира от юни 2005 г., което далеч не е антивоенно, гласи:
Вярвам, че президентът трябва да погледне реалистично на сегашната ни стратегия и да я преформатира в агресивен и работещ план, който ще гарантира успех в Ирак… Повече от 1700 вече са платили крайната цена за страната ни. Това, което им дължим в замяна, е ясен, жизнеспособен план за успех, който ще върне нашите войници у дома при семействата им възможно най-скоро.
Въз основа на горното, Обама от преди по-малко от две години може да не е Дик Чейни, но не е и Джордж Макгавърн. Също така не бива да се забравя, че Обама нямаше право на глас в Сената по време на инвазията, което улесняваше всякакви твърдения за настоящо несъгласие.
И все пак мнението на Обама за израелско-палестинския конфликт наистина оставя много да се желае. Едно скорошно пътуване до региона не даде нищо повече от кратко изявление за необходимостта от взаимно смирение и от двете страни (да се иска смирение от окупирани хора със сигурност е модерна идея). Човек напразно търси изчезващия бестселър на Обама Смелостта на надеждата да намеря някакъв анализ на конфликта. Едва почти в края на книгата има още една страница с още едно и също нещо за задължението на Америка да се „включи“ повече и за момент Обама абсурдно се замисля за „възможната безполезност“. да вярваме, че този конфликт може по някакъв начин да приключи в наше време или че Америка, въпреки цялата си мощ, може да има някаква трайна дума за курса на света. Обама пише така, сякаш всеки с половин образование не знае, че американската политика в региона налага и финансира ужасното статукво в Палестина, за което той твърди, че оплаква, или потисническите правителства на Саудитска Арабия и Египет.
Друг интересен пропуск на уеб страницата на Обама е всяко изявление или съобщение за пресата по време (или след) войната на Израел с Ливан миналото лято; и това от човек, смятан за доста словоохотлив. Както и да е Хаарц Уеб страницата цитира Обама да казва едностранчиво: „Не мисля, че има нация, която не би реагирала по начина, по който Израел направи, след като двама войници бяха отвлечени. Подкрепям реакцията на Израел да предприеме някакви действия, за да се защити.“ Изглежда Обама, може би наблюдавайки истерията около Джими Картър, най-малкото внимава да не обиди грешните тълпи.
Прагматиците могат да възразят, че е твърде грубо да се посочи подкрепата на Обама за несправедливата реформа на деликтното правоотношение и поне неговата квалифицирана подкрепа за „свободна“ търговия или да се признае, че Джо Либерман гордо се смята за негов политически ментор; всъщност Обама дори подкрепи Либерман срещу победителя от първичните избори на Демократическата партия и антивоенния кандидат Нед Ламонт в надпреварата за Сената в Кънектикът. В края на краищата Обама се обяви в полза на изследванията на стволови клетки и може да работи в политическа зала, както и Бил Клинтън (Обама до голяма степен хвали Клинтън в Смелостта на надеждата). Може би има малък шанс Обама да стане наистина прогресивен кандидат; все пак би било чудесно, ако либералите и прогресистите поне не изискват нищо по-малко и не се предават без бой на фалшивия чар на възраждащия се клинтонизъм.
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ