Гърция отдавна е смятана за „черната овца“ на Европа заради дързостта си да предизвиква и критикува регионални и глобални сили, като Съединените щати. Яростната критика на политиката на САЩ е запазена марка от национални лидери, като покойния Андреас Папандреу, през морето от малки политически партии, чак до кварталните кафенета и градските площади. Историята на Гърция се корени в поредица от мъчителни конфликти, които са имали пръстови отпечатъци и/или печати на одобрение от САЩ, които са причинили големи размествания, дългосрочни вътрешни борби и, разбира се, насилие и смърт. В същото време историята, религията и географското местоположение на Гърция често служеха за смекчаване на антиамерикански настроения и всъщност понякога подхранваха процеси на това, което можем да наречем „американизация“.
Дебатите за американизацията, често използвани взаимозаменяемо с термина „глобализация“, изобилстват в гръцката популярна култура. По-старите гърци и тези с по-традиционни или религиозни наклонности оплакват ерозията на традицията и съпътстващата експлозия на „ксено“, чуждото. Междувременно съвременният гръцки език, музика и развлекателна дейност са силно инфилтрирани от американски влияния, лесно проникващи и засягащи промяната на това, което можем да наречем „гръцки начин на живот“. Подобни дебати са още по-развити поради зависимостта на страната от туризма и нейния имидж и репутация на „филоксения“ или гостоприемство в стил „Стария свят“. Като такава е налице продължаваща трансформация и криза в „идентичността“ за много гърци, дълбоко вкоренена в нашия анализ на „антиамериканизма“ и „американизацията“.
Въпреки цялата безочлива реторика и противоречия на много от нейните политически и културни фигури, Гърция остана твърдо и твърдо в рамките на западната сфера. Доктрината Труман на Съединените щати изрично имаше за цел да задържи Гърция (и Турция) в западната сфера чрез антикомунистическа програма, насочена от Вашингтон. Гърция също бе бенефициент на плана Маршал, включи се рано в процеса на европейско обединение и е една от само седемте нации в света, които САЩ имаха като съюзник в всеки голям международен конфликт през 20 век.
Това, което виждаме тогава, е разделение между настроенията на популярната гръцка култура и действията на нейното правителство. Сблъскваме се с антиамериканизъм „на коляно“, съчетан с по-сложен и емпирично обоснован антиамериканизъм. И докато тази еволюция продължава, ние също сме свидетели на ускоряваща се американизация на културни артефакти, социални промени и системи от вярвания – не „на едро“, анекретичен в природата.
Кратка история на американската и чуждестранна намеса в Гърция
Историята на Гърция на чужди нашествия и окупации е добре известна и документирана. За времевата рамка, която разглеждаме тук (1945-настояще), намесите и последствията са били драматични и значими. Важно е обаче да се подчертае, че исторически това представлява cпродължение o
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ