Източник: Open Democracy
Изявление на регионалния секретариат на Северноафриканската мрежа за хранителен суверенитет
Пандемията от коронавирус заплашва наистина да се превърне в хуманитарна катастрофа в световен мащаб. То съвпада и изостря многостранна глобална криза: политическа, икономическа, социална, екологична и климатична. С други думи, в момента преживяваме криза на патриархална, расистка капиталистическа система, която ще има сериозни и непропорционални въздействия върху уязвимите и маргинализирани групи, особено обществата в страните от Глобалния юг, включително Северна Африка.
Тази здравна криза разкрива престъпленията на една капиталистическа икономическа система, проявяваща се в унищожаването на околната среда, устойчивото земеделие и свързаните с тях културни и социални системи, за да се наложат глобализирани разрушителни структури, които са неподходящи за защита на здравето ни като индивиди и като общества.
И ако не се мобилизираме и не поискаме справедлив отговор за справяне с тази пандемия, тази икономическа система ще има сериозни последици за най-бедните и най-уязвимите. Трябва да извлечем поуки от миналия опит, за да победим този вирус и да намерим реални решения на множеството кризи, през които преминаваме, включително климатичната криза, както и да сложим край на неравенството и несправедливостта, за да изградим нов, справедлив и устойчив световен ред.
Капитализмът в криза
Многостранната криза, обхванала света през последните няколко години, се влошава, тъй като финансовите пазари успяха да отслабят дори най-силните икономики в индустриализираните страни.
Свидетели сме също така на ескалация на катастрофални капиталистически икономически политики, водени успоредно с нарастващата враждебност и расизъм към бежанците и мигрантите, да не говорим за тревожния възход на крайнодесните сили в света. Тази криза разкри катастрофалния мащаб на централизираните градски политики, които дават приоритет на инвестициите в промишлеността, недвижимите имоти и стоките пред процесите на селскостопанско производство, както и обществени услуги като здравеопазване и образование, които са предназначени за огромното мнозинство от селските хора, които са основните производители на нашата храна, най-съществената нужда за оцеляването на човечеството.
Изземването/заграбването на земеделска земя за финансови спекулации и производството на агро-горива за гарантиране на продоволствената сигурност за някои избрани страни, влошава покачването на цените на храните, което ще ни доведе до нова хранителна криза. Екстрактивизмът и ограбването на природни ресурси се засилиха с помощта на все по-скъпи, опасни и разрушителни за околната среда технологии. Въпреки това, тези практики са необходими, за да се поддържа определен начин на живот, който е хегемон в западните страни, начин на живот, основан на постоянен растеж и консуматорство, наложен в момента на цялото човечество.
Последствията от тази капиталистическо-империалистическа атака се усещат преди всичко в периферните региони на света: глобалният Юг. Именно там дребните селяни се лишават от земите си, което директно ги потапя в крайна бедност. И именно там повишаването на цените на основните хранителни продукти автоматично се превръща в глад и глад. Освен това имаме милиони работници, които са уволнени в резултат на десетилетия на неолиберални политики, които закрепват обедняване и изключване. Добавете към това ефектите от глобалното затопляне, което води до хиляди смъртни случаи поради суша, опустиняване, наводнения и урагани.
Успоредно с избухването на дълговата криза в началото на осемдесетте години на миналия век, страните от нашия регион (и глобалният Юг като цяло) бяха подложени на насилствена намеса от страна на международните финансови институции; Международния валутен фонд и Световната банка, за да насочват и формират публичните си политики, както и да балансират бюджета чрез намаляване на публичните разходи. Целта на тези интервенции беше да се осигури достатъчна ликвидност за изплащане на дългове и закупуване на западни стоки.
Милиони дребни фермери, селскостопански работници, рибари и други дребни производители на храни са принудени да работят по време на тази пандемия
Оттогава задлъжняването остава система за подчиняване на народите от нашия регион и предотвратяване на изграждането на икономиките им отвъд абсолютното подчинение на империалистическите държави. Въпреки официалното прекратяване на политиките за структурно приспособяване, тези институции продължават да се намесват чрез своите насочващи доклади към нашите покорни правителства.
Десетилетия на неолиберална политика и лудото бързане за частна печалба доведоха до приватизацията на държавните болници и налагането на големи ограничения в бюджетите за обществени услуги, включително здравеопазване. Това представлява престъпление и милиони невинни хора ще платят скъпо, особено в нашите покорени страни. Всичко това в комбинация с разпространението на пандемията от коронавирус може да доведе до сериозна хуманитарна катастрофа. Нашата надежда е, че покачването на температурите през пролетта и лятото може да отслаби неговата свирепост и бързото откриване на лекарство/ваксина ще избегне или поне ще смекчи тази ужасна съдба.
Глобалната здравна криза – пандемията от коронавирус
Настоящата здравна криза трябва да бъде анализирана и разбрана в този глобален контекст. Тази криза, която ще има тежки социални и икономически последици и ще изостри други кризи, не е природна катастрофа, както се рекламира от някои. COVID-19 не е китайски вирус, както казват някои (например президентът на САЩ Доналд Тръмп), изразяващи расистки нагласи; но е вирус, произтичащ от засилването на разрушителната капиталистическа селскостопанска/селскостопанска система, която създава дисбаланс в нашата околна среда чрез заграбване на земя и изтощаващи водата монокултурни култури, увеличаване на индустриалното животновъдство за търговско производство на месо и млечни продукти, както и широко разпространеното обезлесяване и загуба на местообитания.
Капиталистическият начин на производство брутално прониква в най-отдалечените кътчета на нашата земя и нахлува в екстремните граници на планетата, подкопавайки метаболитното равновесие, което позволява на обществото да живее устойчиво и в хармония със заобикалящата го среда. Този нарастващ разрив между натрупването на капитал и природата дори заплашва нашата планета като място за обитаване на човечеството и други видове. Става ясно, че различни кризи и бедствия се пресичат по обезсърчаващ, убийствен и насилствен начин в рамките на капиталистическата система. И ние не се съмняваме, че потенциалното лечение на тази пандемия ще бъде подчинено на логиката на търговците на война и смърт, тоест колко печалби могат да бъдат направени от корпорациите!
Тази глобална здравна криза и нейните последици са само един от аспектите на капиталистическата експлоатация и империалистическото господство над хората и природата. В нашия северноафрикански регион вирусът започна да навлиза и вече отнема животи, макар и бавно засега и няма съмнение, че ще се покачва, а обявените мерки са само предупреждение, предшестващо бедствието.
Милиони дребни фермери, селскостопански работници, рибари и други дребни производители на храна (повечето от които са жени), които носят бремето да осигуряват ежедневна храна на всички останали, са принудени да работят по време на тази пандемия. За да се гарантира, че производството на храна продължава, милиони от тях ще бъдат изложени на риск от заразяване с вируса. От само себе си се разбира, че затварянето на границите с Европа и намаляването на достъпа до пазари ще има сериозни социални последици (съкращения, безработица, фалит, задлъжнялост и др.).
Очевидно е, че рискът от инфекция дебне бедните селскостопански работници и селяни, особено без да се вземат правилните мерки за защита на тях и на други работници, които са принудени да работят в непоносими условия. Освен това по-голямата част от тези работещи бедни нямат покупателната способност да предотвратят риска от вируса, като закупят необходимите лекарства и храна, от които се нуждаят.
Спешно трябва да търсим устойчиви и справедливи алтернативи на настоящия световен ред
Случващото се по света и в нашия регион ни тласка още по-спешно да се борим за народен суверенитет върху богатството, ресурсите и храната, защото агропромишленият комплекс (агробизнесът) ще принуди хората да работят, без компенсации и без строги мерки за защита , тъй като това ще се отрази на техните баланси и ще намали печалбите им. Суровата реалност, която нашите общества преживяват в момента, демонстрира за пореден път значението на защитата на обществените услуги, защото те представляват мрежа за социална защита, която не може да бъде компрометирана или подчинена на директивите на международните финансови институции, които се стремят да ни контролират и лишат от собственост.
На тази основа ние в регионалния секретариат на Северноафриканската мрежа за хранителен суверенитет изискваме/призоваваме:
– Дребните фермери, селскостопанските работници и рибарите да продължат да се организират и да се борят, за да получат всичките си права при настоящите изключителни обстоятелства, като обмислят методи на колективна борба, които гарантират тяхната защита от инфекции и болести.
– Преразглеждане на политиките за развитие в глобалната Южна и Северна Африка и извличане на поуки от тази криза чрез повторно приоритизиране на продуктивни дейности като насочено към себе си устойчиво селско стопанство и риболов и предоставяне на здравни и образователни услуги на гражданите като основни процеси за стабилно и устойчиво развитие, което служи нашите народи.
– Нашите правителства в Северна Африка да поемат пълните си отговорности за опазване и гарантиране на безопасността на всички работници, включително селскостопански работници, дребни селяни и рибари, чрез прилагане на мерки за безопасност в селскостопански райони и риболовни райони.
– Изплащане на компенсации на всички работници (формални или неформални), засегнати от настоящата криза, и отделяне на конкретни средства за тях.
– Осигуряване на всички болници с необходимото оборудване за избягване на ескалация на здравната криза, което да бъде платено чрез прогресивно данъчно облагане. И ако е необходимо, частни болници и клиники да предоставят безплатни услуги на пациентите, за да се справят с тази криза.
– Осигуряване на необходимите хранителни доставки и противопоставяне на всички корпорации/компании, които ще се стремят да повишат цените на някои продукти и материали, предвид голямото търсене на тях.
– Прекратяване на всички неолиберални политики, както и анулирането на публичните дългове и споразуменията за „свободна“ търговия, които не служат на интересите на бедните и маргинализираните в нашите страни.
Ние също така изразяваме своята солидарност с всички народи по света, особено тези, които страдат под смазващата тежест на икономическите санкции като иранския, кубинския и венецуелския народ или преживяват смъртоносни войни и окупации в страни като Либия, Сирия, Йемен и Палестина. Не можем да забравим и съдбата на мигрантите и бежанците, които са отблъснати от крепостта Европа. В същото време изискваме от нашите правителства да подкрепят и проявяват солидарност с други африкански страни в усилията им да се изправят срещу тази глобална епидемия.
Ние, в регионалния секретариат на Северноафриканската мрежа за хранителен суверенитет, отказваме нашите хора (особено маргинализираните класи) да плащат цената на неолибералните политики на нашите управляващи, като обещаваме нашите ресурси и богатство на външен и вътрешен капитал, което ще направи ще бъдем много по-уязвими при изправянето на тази криза, ако настоящата ситуация продължи дълго време.
И накрая, не трябва да позволяваме тази криза да нормализира ескалиращото използване на наблюдение, милитаризъм и други авторитарни мерки, които подкопават нашите свободи и демокрация. Някои от тези мерки може да са подходящи като краткосрочен отговор на извънредни ситуации в областта на общественото здраве, но не трябва да им се позволява да се превърнат в новия стандарт за света след коронавируса.
Всяка криза е възможност и капиталистическо-империалистическата система – заедно с нашите деспотични и компрадорски елити – ще се стреми да се обнови с други средства чрез отнемане на богатството на хората. Не трябва да допускаме това. Спешно трябва да търсим устойчиви и справедливи алтернативи на настоящия световен ред. Единственото решение пред нас е единство и солидарност, за да изградим нов свят, в който преобладават народният суверенитет, демокрацията и социалната справедливост.
Суверенитет над нашата земя и храна... суверенитет над нашата съдба!
ZNetwork се финансира единствено чрез щедростта на своите читатели.
ДАРЕТЕ