Когато разглеждаше руския град Ижевск, участник в Уралския социален форум миналата седмица каза: „Сега разбрах защо автоматът Калашников е изобретен тук“.
В Ижевск беше твърде студено за средата на април, но също така имаше много полицаи, членове на отряда за борба с безредиците, които бяха готови за действие, и многобройна военна техника, включително нова полицейска бронирана кола, наподобяваща тези от холивудски филм за войната в Ирак. Внезапно хотелите в Ижевск отказаха да приемат организаторите на форума, въпреки че парите бяха преведени на тези хотели. Освен това управата на хотелите не настани посетители на града, за да попречи на делегатите на форума да отсядат поотделно в хотелите.
Лариса Никулина, служител на Института за глобализация и социални движения, беше задържана на гарата два дни преди форума. Полицаите се молиха за анонимно телефонно обаждане: казаха, че жената носи оръжия и наркотици в Ижевск. Но защо, за бога, някой трябва да носи автомата Калашников в Ижевск, града, където е изобретен?!
Градът претърпя загуби заради форума. Междувременно двеста души, дошли на форума от Москва, Санкт Петербург, както и от градовете в Урал и Поволжието, не планираха да организират демонстрации или протестни шествия. Те щяха да обсъдят развитието на социалните движения, тяхната стратегия и тактика в контекста на световната финансова криза. Организаторите на форума се нуждаеха от спокойна и делова атмосфера, а постоянната им конфронтация с властта пречеше на работата.
Все пак форумът се проведе в недовършена къща в покрайнините на Ижевск. Този спрян строеж беше заграбен от измамени акционери, които възнамеряваха сами да довършат строежа – символично е, че тук трябваше да си дадат среща социалните движения. Седнали на пода на празните стаи, делегатите започнаха своите дейности, които бяха удивително градивни.
Развиват се социалните движения. Все по-малко общи и безсмислени твърдения се правят. Много по-важно е да разберем защо мерките на правителството за защита на заетостта не работят и какви нови алтернативни стъпки трябва да бъдат поискани. Делегатите внимателно планираха кампанията срещу Единния държавен изпит, който ненавиждат и учители, и ученици. Те оцениха ефективността на вече проведените протестни действия. Участниците във форума изслушаха лекция на адвокат за правните проблеми на провеждането на протестни акции и анализираха приложимостта на медийните технологии на западните леви в Русия и поуките от пропагандната кампания на Барак Обама.
Кризата прави социалните движения по-ефективни, но това не важи за местната власт. Реакцията на правителството в Ижевск на форума показа техния страх, ако не и паника. Въпросът е от какво и от кого се страхуват? Съмнявам се, че двеста делегати на форума (много от тях далеч не бяха млади) представляваха реална заплаха за конституционния ред на Удмуртия. Изглежда, че бюрократите се страхуваха от други хора и страхът им беше просто косвено свързан със социалния форум. Имам предвид натиска на управляващите, а не на управляваните.
Чиновниците знаят, че обикновените хора не могат да ги свалят, но се паникьосват от висшето си ръководство, което може да уволни чиновниците. Ето защо те предприемат превантивни мерки, като проявяват старание и бдителност. Колкото по-абсурдни, комични и несъизмерими със заплаха са решенията на бюрократите, толкова по-осезаеми изглеждат усилията им.
Страхът на чиновниците да не загубят работата си или да бъдат порицани стига до истерия по време на криза. Затова правят неадекватни ходове.
Ирационалното поведение на чиновниците обаче се обяснява с определена бюрократична логика, според която идиотските действия на чиновниците биха били по-добри от тихото им бездействие. Един функционер трябва да докладва на високопоставени лица какво е направил, а не какви резултати е постигнал. Такива странични ефекти като позор, нанесен върху родния град на чиновниците, шеги, които участниците в събитието изричат за бюрократите или дори негативни статии в пресата за случващото се в града, не са от значение за чиновниците, докато шефовете им не разберат за страничните ефекти.
Всичко това ми напомня за стар съветски виц за идването на американска делегация в колхоза. „Защо им показахме краварника с паднал покрив?“ – попита организаторът на празника. - „Защо ги докарахме в кокошарника, където пилетата са мършави? Защо не успяхме да махнем пияния Вася от пътя?“ „Нека ни клеветят“ – меланхолично отговори председателят на колхоза.
В интерес на истината официалната преса няма да пише за неадекватно поведение на местната власт. Що се отнася до опозиционната преса, властта не я чете.
Евразийски дом, 23 април 2009 г
www.eurasianhome.org
________________________________________
Борис Кагарлицки, сътрудник на Транснационалния институт, е директор на Института по глобализация и социални движения, Москва. Последната му книга е „Империята на периферията: Русия и световната система“ (2008 г.)