Напоследък има отчетлив дефицит на добри новини. Новините влияят на финансовите пазари и затова лидерите се опитват да организират, разпространяват и манипулират новините по такъв начин, че да превърнат днешните заглавия в утрешни бързи печалби.
Трилионите, които правителствата по света са похарчили след избухването на кризата, са похарчени повече за създаване на положителни заглавия, отколкото за въвеждане на мерки за спиране на кризата. Инвеститорите реагират положително на всяка държавна помощ, създавайки още един финансов балон.
Настоящите „мерки за стабилизиране“ разкриват перверсията на икономическата система дори повече от самата криза. В момента, в който икономическата ситуация се подобри дори леко, финансовите спекуланти се намесват, за да получат част от печалбата, когато фондовите пазари се покачат. Спекулантите не знаят как да правят нищо друго. По същество те са паразити, които се хранят от обществото. Ето защо е изключително важно да преработим фундаментално настоящата система на финансовите пазари, ако се надяваме да излезем от кризата. Малките модификации и „допълнителните регулаторни мерки“ няма да са достатъчни. Финансовите спекулации до такава степен са излезли извън контрол, че трябва да обмислим начини за тяхното премахване.
Фактът, че борсовите котировки и цените на суровините се повишават, не означава системно подобрение в икономиката, тъй като потреблението и промишленото производство продължават да са в сериозен спад. Но спекулантите използват всяка „добра новина“ – съобщение, че производството по несъстоятелност ще бъде отложено при последния банков фалит, реч на президента на САЩ, положителни коментари на икономист, предназначени да възстановят доверието – като оправдание за повишаване на цените. Държавните средства, предназначени за антикризисни програми, завършват на борсата и никога не влизат в реалната икономика. В крайна сметка най-отговорните за причиняването на кризата намират начин да извлекат печалба от нея.
Парадоксът е, че бързият растеж на финансовия сектор в епохата на забавения капитализъм е това, което първо показа необходимостта от радикални промени. Държавата вече беше принудена да национализира банки и застрахователни компании и да поддържа стабилността на финансовите пазари. Но вместо да предприемат мерки за прекратяване на спекулациите, правителствата по света харчат трилиони долари, за да поддържат нестабилна система, която отдавна щеше да рухне, ако не я манипулираха.
От самото начало беше очевидно, че ни очаква нова вълна на кризата, а сега изглежда, че съпътстващият шок ще бъде още по-разрушителен от първия.
Политиците, които правят цветисти речи за борбата си срещу икономическата криза, може да произведат няколко добри звукови откъса, но това няма много влияние върху кризата. Те са готови да се борят с кризата, но не им достигат сили да я преодолеят.
Оказва се, че неспособността на политическия и бизнес елит да научи нещо от собствените си грешки е хронично и нелечимо състояние. В това отношение руските лидери не са нито по-добри, нито по-лоши от останалите. Въпросът сега е дали следващият голям шок ще направи обществото по-способно да си извлече поуките от кризата.
Борис Кагарлицки, сътрудник на Транснационалния институт, е директор на Института по глобализация и социални движения, Москва. Последната му книга е „Империята на периферията: Русия и световната система“ (2008).
The Moscow Times, 28 май 2009 г