със собствените си очи – пътувайки под натовските бомбардировки – опожаряването на къщи в Косово и
стотиците албанци, очакващи лишаване от собственост в селата си.
Но да се върна на темата – и може би първият ми въпрос трябва да бъде поставен малко повече
смело. Не: „Колко още трябва да търпим това глупаво, безнадеждно, страхливо
война?" но: "Колко още трябва да търпим НАТО? Колко скоро може това порочен
Управляваната от Америка организация да бъде деконструирана и политически „деградирала“, нейното понтифициране
генерали, прибрани обратно в кутиите си с техния погребален език на „активи в театъра“ и
„съпътстващи щети“?
И колко скоро нашите собствени състрадателни, социалистически либерални лидери ще осъзнаят, че те
не водят повторение на Втората световна война, нито нанасят удар за нови ценности
хилядолетие? Във войните в Близкия изток винаги съм знаел кога една страна губи – идваше кога
неговите лидери започнаха да се оплакват, че журналистите не са справедливи към техния титаник
борба за свобода/ демокрация/права на човека/суверенитет/душа. А в понеделник Тони Блеър
започна хленченето. След 50 дни телевизионно отразяване, напоено с натовска пропаганда, след
седмици служители на НАТО са разпитвани от подобни на овце журналисти, нашият министър-председател
обявява, че пресата пренебрегва тежкото положение на косовските албанци.
Фактът, че това е лъжа, не е важен. Това е природата на лъжата. Всеки, то
изглежда, който не се присъединява към осъжданията на Европа срещу фашизма или който повдига вежда
когато – в акт на пълна глупост – министър-председателят дава негарантирани обещания, че
Всички косовски албанци ще се приберат у дома, сега е извън позиция, предубеден – или достоен за един от Даунинг
Абсурдните „здравни предупреждения“ на Стрийт, защото се твърди, че прекарват повече време
плачейки за мъртвите сърби, отколкото числено по-големия брой мъртви албанци (
предположението също е, разбира се, че е по-малко физически болезнено да бъдеш разкъсан от a
касетъчна бомба на НАТО, отколкото от сръбска реактивна граната).
Президентът Клинтън – който след време ще дръпне килима от г-н Блеър – казва на
косовските албанци, че имат „правото да се върнат“. Не палестинецът
бежанци от Ливан, разбира се. Те нямат такова право. Нито кюрдите обездвижени
от нашия съюзник в НАТО Турция. Нито арменците, прогонени от земята си от турците през
първият в света холокост (има само един холокост, който Месер Клинтън и Блеър
се интересуват от извикване точно сега).
Детинският отговор на г-н Блеър на този аргумент е важен. Просто защото има грешки
направено в миналото не означава, че сега трябва да стоим безучастни. Но ужасното
следствието от този опасен аргумент е следното: че палестинците, арменците,
Жителите на Руанда или някой друг не може да очаква нашето състрадание. Те са „минало“. Те
са завършени.
Но какви са всички тези глупости за това, че НАТО подкрепя демокрацията? Допуснато с радост
Гърция да остане член, когато нейните безмилостни полковници организираха държавен преврат, който хвърли в затвора
и убити интелектуалци. НАТО нямаше нищо против потисничеството на Салазар и Каетано
– които в същото време бяха заети да унищожават почти „освободителните“ движения
идентичен с Армията за освобождение на Косово. Всъщност, единственият път, когато НАТО предложи
прекратяване на членството на Португалия – бях там по това време и си спомням това ясно – беше
когато страната направи революция и се обяви за демокрация.
Следователно толкова ли е изненадващо, че НАТО сега се оказва толкова брутален? Напада
телевизионни станции и убива сръбски журналисти – част от пропагандната машина на Милошевич, a
„легитимна цел“, крещи Клеър Шорт.
А какво да кажем за китайското посолство? Наистина ли ЦРУ е използвало стара карта? Или ЦРУ
вярвам, че – защото Мира Маркович (съпругата на югославския президент) е имала толкова близки
отношения с китайското правителство, които както тя, така и президентът Слободан Милошевич биха могли
да спи в китайското посолство. Спомнете си, НАТО вече беше набелязал Милошевич
жилище при опит за убийството му. Вече беше - според един тревожен
доклад – се опита да примами сръбския министър на информацията в сръбската телевизия
щаб точно преди да бъде унищожен.
Защо не китайското посолство? Би ли направило НАТО нещо толкова отчаяно? Ами НАТО е
отчаян. Губи войната, самоунищожава се.
Що се отнася до генерал Уесли Кларк, човекът, който смяташе, че може да промени историята, като спечели a
война без сухопътни войски, трябва само да си припомним инфантилното му изявление от миналия месец
за президента Милошевич. „Ние печелим, а той губи – и той го знае“,
Генерал Кларк ни каза.
Той не обясни защо на г-н Милошевич трябва да му се каже подобно нещо, ако го знае.
Нито си спомни, че някога е приемал от генерал Ратко Младич – босненския сърбин
военачалник, чиито мъже унищожаваха мюсюлманите от Сараево – подарък гравиран
пистолет. Нито, разбира се, генерал Кларк ни напомни, че генерал Младич и неговият колега
Радован Караджич остава на свобода в Босна – която е под твърдия контрол на войските на НАТО.
Нито пък ще получим добрите новини, които тази война предвещава за генерал Кларк
най-верните съюзници, производителите на оръжие на нашите горди демокрации. Boeing достигна 52 седмица
висока миналата седмица с борсова търговия при малко под $44 (27) цени на акциите на British Aerospace
са се увеличили с 43 процента от началото на бомбардировките на НАТО. Британците
правителството заяви във вторник, че "военните операции" са стрували 37 млн
„с изключение на боеприпаси“. Сега защо, чудя се, тази цифра изключва боеприпасите?
Всичко това ме кара да се чудя дали тази катастрофална война няма да е краят
НАТО. Надявам се. Като гражданин на нова, модерна Европа, не искам моят континент да бъде ръководен от
треторазредните генерали и дребните заместник-секретари, които се измъчваха по нашия
телевизионни екрани за последните 50 дни. Не искам Европа да бъде "защитена"
вече от САЩ. Ако това означава край на атлантическия съюз, така да бъде.
Защото един атлантически съюз, който ни доведе до тази катастрофа, трябва да бъде унищожен
нагоре. Докато не стане, Европа никога – никога – няма да поеме отговорност за себе си или за
диктатори, които заплашват нашето общество. Дотогава Европа никога няма да положи живота си на
линия за собствения си народ – от което се нуждаят косовските албанци. Докато НАТО умре,
никога няма да има истински европейски отбранителни сили. И докато НАТО умре, ще има
няма нужда да се търси международен мандат от ООН, който „хуманитарни
нуждите от действия.
А ООН, в крайна сметка, е единствената институция за бедните, болните и изнасилените и
лишените от собственост могат да разчитат. Войските на НАТО няма да умрат за Косово. И така, какво е
точка на НАТО?